Определение № 1406 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1573/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от Г. П. Р., чрез процесуален представител адвокат Ж. Д., за допълване на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК по делото, определение № 3402 от 13.12.2024 г., в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в размер на 16 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба на противната страна. Твърди се, че при постановяване на определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС не се е произнесъл по направеното в отговора искане на процесуалния представител на Г. П. Р. за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 ГПК. Сочи се, че към подадения отговор на касационната жалба по делото е бил представен и договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено изцяло и в брой възнаграждение в размер на 16 000 лв. В писмен отговор насрещната страна Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез процесуален представител адвокат Т. Я., оспорва молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна, с твърдения, че по делото не е доказано от противната страна, уговореният и претендиран размер на адвокатското възнаграждение да е действително заплатен. В условията на евентуалност се твърди прекомерност на претендираните разноски и се иска присъждане на такива в размер, съобразен с извършената по делото процесуална работа - изготвяне на отговор на подадената касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че молбата, като постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима. По същество същата е и частично основателна. С определение № 3402 от 13.12.2024 г. по т.д. № 1573/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 19 от 19.02.2024 г. по в.гр.д.№ 533/2023 г. на Варненски апелативен съд по подадена касационна жалба от ответника в исковото производство - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. Насрещната страна - Г. П. Р. е подала отговор на касационната жалба, подписан от адвокат Ж. Д. - пълномощник с приложено пълномощно - л. 50 от в.гр.д.№ 533/2023 г. на Варненски апелативен съд. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба по делото в размер на 16 000 лв. е заплатено изцяло в брой на 11.07.2024 г., като договорът има силата на разписка за получената сума. Според настоящия съдебен състав така представеният документ удостоверява надлежното изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ж. Д., поради което твърденията за противното в отговора на молбата, са неоснователни /срв. в този смисъл и мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав, зачитайки конкретните обстоятелства по делото и актуалната практика на СЕС намира, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена частично - до размер от 5000 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, произтичаща от вида и размера на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, както и с оглед на факта, че в случая е подаден единствено отговор на касационната жалба на противната страна, без явяване в открито съдебно заседание и осъществяване на защита срещу същата жалба по същество. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,