Определение № 230 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3208/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на собствениците в Етажна собственост на сграда „У.” в [населено място], [улица] срещу Определение № 1 427/ 22 .01.2014 г. по ч.гр.д.№ 17309/13 г. на СГС, ГК, І- 4 състав. С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане от 08.10.2013 г. по гр.д.№ 37243/13 г. на СРС, 67 състав, с което е отхвърлено заявлението на касатора за издаване на заповед за изпълнение по чл.41 0 ГПК срещу Л. В. Е. за сумата 2 877,12 лв., дължима съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 18.07.2012 г., и сумата 7 122,88 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 44 420 лв. на основание решение на общото събрание на етажната собственост от 30.01.2013 г. В частната жалба се твърди, че атакуваният акт на въззивния съд, както и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане, са неправилни, поради което се иска отмяната им и решаване на въпроса по същество, като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника на посочените основания. С определение от 29.05.2014 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, частното касационно производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 4/2013 г. по това тълкувателно дело е постановено на 22.05.2014 г. и е обявено на 18.06.2014 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 от ГПК. Според задължителните указания, обективирани в т. 8 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГКТ: „В. определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване”. Законът не е предвидил, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване /за сравнение - разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно обжалване на въззивното определение по обезпечаване на иска/. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни 25 производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г., ОСГК/. Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, а настоящото производство следва да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,