Определение № 36 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4306/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2,във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Н. Илиева Б., с вх.№ 11810 от 19.06.2013 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 17.06.2013 г., срещу Определение № 1179 от 29.05.2013 г. по ч.гр.д.№2049/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е оставена без разглеждане, като просрочена, подадената от жалбоподателката и Л. Н. Б. частна жалба срещу разпореждане от 02.04.2013 г. по т.д.№153/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което на основание чл.262, ал.2,т.1 ГПК е върната въззивната им жалба срещу Решение от 13.02.2013 г. по гр.д.№153/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е уважен предявеният от [фирма] срещу тях иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Частната жалбоподателка тъврди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.60, ал.5 ГПК, съгласно който срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът. Ответникът [фирма] оспорва частната жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно Софийският апелативен съд е приел, че подадената от Н. Илиева Б. и Л. Н. Б. частна жалба срещу разпореждане от 02.04.2013 г. по т.д.№153/2012 г. на Окръжен съд [населено място], е просрочена. Съобщението до жалбоподателите, заедно с препис от обжалваното разпореждане, е получено лично от тях на 04.04.2013 г., поради което едноседмичният срок по чл.275, ал.1 ГПК е изтекъл на 11.04.2013 г., в работен ден, а частната им жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 12.04.2013г. Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка за приложение на чл.62, ал.2 ГПК във вр. с чл.60, ал.5 ГПК. Преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК е определен като едноседмичен, поради което той се брои на седмици по реда на чл.60, ал.4 ГПК, който изтича в съответния ден на седмицата, а не по реда на чл.60, ал.5 ГПК, относим към срок, който се брои на дни, и който се изчислява от следващия ден, от който започва за тече срокът. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд