Определение № 11672 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Т. Ф. чрез адв. Маринова против определение по хода на делото 1671 от 10.10.2025 г., постановено по адм. д. № 471/2025 г. по описа на Административен съд Търговище, с което на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК производството по адм. дело № 471/2025 г. на Административен съд Търговище е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по дело С-116/25 на Съда на Европейския съюз. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност.Претендира разноски. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд Търговище е образувано по жалба на Р. Т. Ф. срещу Решение № 1040-25-130/24.09.2025г на Директора на ТП на НОИ-Търговище ,с което е потвърдено разпореждане № 251-00-1362-5/15.08.2025г,с което на жалбоподателя е отспуснато ПОБ в размер на 34,37 лв дневно за периода 01.10.2023-31.07.2024г. С определението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тази съдебна инстанция, първоинстанционният съд е спрял производството по делото. Първоинстанционният съд е посочил,че по преюдициално запитване на Административен съд Благоевград по адм. дело № 1559/2024г е образувано дело С-116/25г по описа на Съда на ЕС,с предмет искане за тълкуване на разпоредбите на чл.62 §.1 и §.2 от Регламент № 883/2004г,като е приел,че приложената от осигурителния орган разпоредба на чл.58б ал.4 КСО не е съвместима с нормата на чл.63 §3 от Регламента.първоинстанционният съд е приел,че предметът на адм. дело № 1559/2024г по описа на АС-Благоевград е сходен с предмета на адм. дело № 56/2025г по описа на АС-Търговище,поради което е и приел,че произнасянето на СЕС по дело С-116/25г има значение за правилното решаване на спора по висящото пред АС-Търговище дело. Определението е правилно. Спирането на делото на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК следва да се извърши при преценката за наличието на отправено преюдициално запитванеобуславящо изхода на спора по разглежданото дело. Този спор следва да е висящ и решението по него да е от значение за разрешаването на тази претенция. По производството, по което е постановено спиране от първоинстанционния съд се съдържа правилна преценка,че делото пред СЕС, което е определено като обуславящо за разрешаването на спора, ще послужи като преюдициално за конкретния правен спор.При наличната нормативна уребда на чл.119 от КСО,както и обстоятелството,че на практика първоинстанционният съд ще бъде първа и единствена инстанция по съществото на спора,е налице връзка на преюдициалност между делото,инициирано от АС-Благоевград ,висящо пред СЕС и първоинстанционното дело,обуславящ приложението на чл.154а ал.1 т.8 АПК. При съобразяване на тези обстоятелства, обжалваното определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство, на основание чл. 154а, ал. 1, т.8 от АПК е законосъобразно и следва да се остави в сила. Претендираните от ответника разноски следва да се съобразят при произнасянето по същество с краен съдебен акт по спора,доколкото настоящето частно производство не слага край на висящността на спора. Като съобрази изложените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, състав на шесто отделение