Определение № 9317 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. Р. Д., подадена чрез пълномощника адвокат Д. Желязков, против определение № 1420 от 03.09.2025 г. по адм. дело № 414/2025 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлено нейно искане за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на заповед № РД-246/18.08.2025 г. на кмета на Община Ковачевци. Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Заявява, че неправилно административният орган и съда са квалифицирали преместваемия обект като жилищен контейнер, тъй като същият се използва за съхранение на селско-стопанска продукция и инвентар. Посочва, че премахването му ще доведе до невъзможност за изпълнение на задължения за опазване здравето на пчелните семейства, съхранение на ветеринарномедицински препарати, пчелен мед и продукти, като в крайна сметка ще се достигне до преустановяване на дейността на регистрирания животновъден обект - пчелин. Жалбоподателката твърди, че тя е собственик на имота, а дейността в него се извършва с нейно съгласие от сина й, като премахването на обекта ще направи невъзможно използването му по регистрираното му предназначение. По отношение установеното при проверката, че кошерите са празни, счита този извод на проверяващите за едностранен, тъй като в периода на проверката пчелните семейства се подготвяли за зимата и се извършвало третиране срещу вредители и есенно подхранване. Прави възражения и срещу законосъобразността на заповедта. Иска отмяна на атакуваното определение и спиране предварителното изпълнение на акта. Ответникът - кмет на Община Ковачевци, чрез пълномощника адвокат Н. Николов, представя писмен отговор с който оспорва жалбата и по изложени съображения пледира за потвърждаване на атакуваното определение. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и законосъобразност, същата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд Перник е заповед № РД-246/18.08.2025 г. на кмета на Община Ковачевци, с която е наредено премахването на преместваем обект „Метален жилищен контейнер“ в имот с идентификатор 35434.52.1. по КККР на [населено място], общ. Ковачевци. С жалбата срещу нея З. Д. е поискала спиране на допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 11, вр. чл. 57а, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) предварително изпълнение. За да отхвърли искането първоинстанционният съд е намерил, че жалбоподателката не е обосновала вероятността предварителното изпълнение да породи значителни или трудно поправими вреди. Не е установила връзката между жилищния контейнер и разположеното в имота пчелно семейство, респективно животновъдния обект, регистриран на името на сина й, а при проверката било установено, че кошерите са празни. Не е посочила размера на предполагаемите вреди, за да бъдат сравнени с охранявания обществен интерес. Освен това се касае за преместваем обект, който може да бъде демонтиран и преместен без да загуби своята индивидуализация. Определението е правилно. Както бе посочено по-горе, предварителното изпълнение на заповедта за премахване на преместваем обект, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, е допуснато по силата на закона - чл. 217, ал. 1, т. 11 от същия закон. Съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, която от своя страна предвижда, че предварителното изпълнение може да бъде спряно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в искането за спиране не се съдържа описание на размера на предполагаемите вреди за да може да се обсъди същия и да се сравни с охранявания обществен интерес. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта, подлежат на доказване от оспорващия. Твърденията за необратимо отнемане на инфраструктура, пряко обслужваща регистриран пчелин и животновъдна дейност, значителни преки и косвени финансови загуби, прекъсване на дейността и невъзможност за възстановяване предвид сезонния характер на производството, не изпълнява посочените изисквания - нито е посочен размера на евентуалната вреда, нито са ангажирани доказателства, които да го установят. Размерът на евентуалните вреди е пряко обвързан с преценката по чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като разпоредбата изисква вредите да са значителни, т. е. преценката е обвързана с установения евентуален размер на вредата. Освен тов не е налице и трудно поправима вреда, тъй като се касае за преместваем обект, които може да се ползва по предназначение след преместване без увреждане. Изложените доводи в частната жалба касаят евентуални неудобства при стопанисването на пчелина от друго лице - сина на жалбоподателката, които не могат да се квалифицират като значителни или трудно поправими вреди и то от самата заповед а не от предварителното й изпълнение, както изискват визираните по-горе разпоредби. Премахването на описания в заповедта преместваем обект, без значение дали той има жилищен или селско-стопански характер, не може да препятства извършването на дейност по отглеждане на пчели, доколкото тя е била реална към момента на проверката заради установеното, че кошерите са празни, а вредите от самото премахване не попадат в приложното поле на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, тъй като са последица от заповедта, а не от предварителното й изпълнение. Следва да се има предвид и обстоятелството, че при евентуална отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й, жалбоподателката разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпили вреди. Останалите доводи в частната жалба преимуществено са относими към съществото на спора, а не към правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което не следва да се обсъждат. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответната страна искане и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 236 АПК, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Община Ковачевци - юридическото лице, в чиято структура е административният орган, сумата от 200 лева, за извършени и доказани по размер и основание съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение