Решение № 41 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3504/2008 г.

Решение № 41 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3504/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 1* постановено на 17.07.2008 год. по в. гр. дело № 80/2008 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 19 от 06.10.2006 год. по гр. дело № 532/2006 год. на Кърджалийския районен съд за отмяна Заповед № 26/13.04.2006 год., издадена от Кмета на община К., с която е прекратено трудовото правоотношение с И. С. И., на основание чл. 325, т. 3 от КТ; за възстановяване на предишната й работа - директор на ДГД в с. С., община К. с осъждане на основание чл. 225, ал. 1 от КТ О. К. да й заплати обезщетение в размер на сумата 2 812,32 лева за периода 02.05.2006 г. до 02.11.2006 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. Недоволен от въззивното решение е касаторът И. С. И. ЕГН ********** от гр. К., представлявана от адвокат М от Кърджалийската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, противоречие на материалния закон и е необосновано - чл. 188, ал. 1, 218з ГПК (отм.), чл. 68, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, чл. 107 КТ. Процесуалният представител адвокат С от Софийската адвокатска колегия поддържа жалбата по съображения в писмена защита. Ответникът по касация - О. К. не взема становище по жалбата. С определение № 173 от 30.12.2008 год. по настоящето дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на посоченото въззивно решение понеже разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос е съществен - отнася се до точното прилагане на чл. 68, т. 1 и чл. 325, т. 3 КТ, а се разрешава противоречиво от съдилищата. С представените решения: № 18 от 06.10.2006 год. по гр. дело № 533/2006 год. на Кърджалийския районен съд, оставено в сила с решение № 286 от 28.12.2006 год. по гр. дело № 345/2006 год. на Кърджалийския окръжен съд, последното също оставено в сила с решение № 114 от 08.02.2008 г. по гр. дело № 1397/2007 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че след реформата на КТ с "Д" брой 25/2001 г. трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за определен срок може да се сключи само при спазването на конкретни условия, посочени в чл. 68, ал. 2 и чл. 68, ал. 3 КТ, а при неспазване на тези изисквания чл. 68, ал. 4 КТ приема, че срочният трудов договор се смята сключен за неопределено време. Съобразено е, че трудовият договор е подписан при новата уредба. И тъй като се касае за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, нито пък за предприятие, което подлежи на закриване, не са били налице условията на чл. 68, ал. 2 /сега ал. 3/ КТ, не е било налице и изключението на чл. 68, ал. 3 /сега ал. 4/ КТ понеже в трудовия договор не са изброени причини по § 1, т. 8 ДР на КТ, обуславящи срочността му, уволнението се явява незаконно и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. С обжалваното въззивно решение е прието, че трудовото правоотношение е възникнало от конкурс при условията на чл. 96, ал. 1 КТ, а не чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, а съгласно чл. 107 КТ преди постъпване на работа страните по него могат да уговорят и други условия - в случая е постигнато споразумение за 3-годишен срок на правоотношението, с изтичането на който е прието за правилно прекратяването му на основание чл. 325, т. 3 КТ. С оглед неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, са отхвърлени и исковете на основание чл. 344, ал. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, намира за правилно първото /приложените решения/ разбиране. Основанието на чл. 325, т. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс е приложимо по силата на чл. 336 КТ, но само при положение, че конкурсът за заемане на конкурсната длъжност е бил обявен за определен срок, което в случая не е установено. В случая съгласно чл. 68, ал. 4 КТ /редакция преди изменението със ЗИД на КТ "Д" брой 48/2006 г./ трудовият договор, сключен за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ следва да се счита сключен за неопределено време тъй като е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ във връзка с разпоредбите на чл. 26, ал. 1 ППЗНП за характера на детските градини като подготвителни звена в системата на народната просвета и с предвиждането на чл. 147, ал. 1 ППЗНП за правомощията на директорите на детските градини. Понеже е допуснато нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени изцяло на основание чл. 293, ал. 1 ГПК. Решавайки спора по същество настоящата инстанция приема, че главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на уволнението като незаконно е доказан и с оглед неговия изход се явяват основателни и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане обезщетение за оставане без работа за шест месеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2 812,32 лева със законната лихва от завеждане на иска - 25.05.2006 г. до окончателното плащане. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се присъждат направените разноски за всички инстанции в общ размер на сумата 1 060 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение