Решение № 7753 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2011 г.

Решение № 7753 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Фатма Исак Демирева с адрес: гр. Бургас, ул. "Александър Велики" № 2, подадена чрез процесуалните й представители адв. Евтимов и адв. Атанасов, срещу решение № 822/15.06.2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 722/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № 020900988/18.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-74/12.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалния закон и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не съответстват на установеното чрез събраните доказателства, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити доходи, че изготвената в хода на ревизията експертиза оферти, а не на реално сключени сделки. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледани по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА 020900988/18.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-74/12.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП. Със същия са определени задължения на ревизираното лице по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. - 3942.90 лв. и лихва 2484.68 лв.; за 2005 г. - 19500.20 лв. и лихва 9897.47 лв.; за 2006 г. - 16015.80 лв. и лихва 8336.54 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 16925.10 лв. и лихва 3748.16 лв.; за 2008 г. - 10704.90 лв. и лихва 728.33 лв. Първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като от изготвената в ревизионното производство експертиза е установено, че пазарните цени на наемите на недвижимите имоти са по-високи от декларираните от лицето. Заключението по основната СИЕ, прието в съдебното производство, не е кредитирано. Според съда, то не опровергава фактическите констатации на органа по приходите, доколкото и двете експертизи използват един и същ метод за определяне на пазарни наемни цени и стойностите в тях са приблизително еднакви. Допълнителното заключение също не е кредитирано с мотива, че счетоводни данни са предоставени само от двама от наемателите и тъй като използваната зависимост между размера на наемната цена и авансовото й плащане не се основава на доказателства, а на собствен опит на вещото лице. Първият спорен въпрос по делото е относно констатацията на органа за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи. Според касатора, това обстоятелство следва да е налице преди да се пристъпи към изготвяне на експертиза за пазарни наемни цени, която е необходима за определяне на данъчната основа по ал. 2. В редица свои съдебни решения Върховният административен съд е приемал, че няма пречка в хода на ревизионното производство, т. е. след неговото начало да се премине към особения ред по чл. 122 от ДОПК. В конкретния случай обаче не са налице укрити доходи, тъй като за всяка една от процесните години ревизираното лице е подавало годишни данъчни декларации, в които е декларирало получените доходи от наеми на недвижими имоти. Същите съответстват на договорените наемни цени в сключените договори и на разписките за платен и получен наем. Вещото лице е констатирало, че осчетоводените от двете дружества - наематели наемни цени като разход съответстват на договорите и разписките. Обстоятелството, че наемателите са плащали авансово наема за четири месеца обяснява по-ниската наемна цена. Освен това, експертизата, изготвена в ревизионното производство, е основана на оферти във в. "Ало Бургас" и сп. "Бургаски имоти" в противоречие с изискванията на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 5 от 1999 г. и чл. 18 от Наредба Н-9 от 14.08.06 г., регламентиращи реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Според посочените текстове, методът на сравнимите неконтролирани цени изисква сравнение с между контролираната сделка и неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия между независими лица. Поради това, оценката, изготвена в хода на ревизията, не доказва, че средните пазарни наемни цени са по-високи от тези, които ревизираното лице е декларирало. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,