Определение № 3512 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Д. Д. и от В. И. М. – в лично качество и като пълномощник на първата ищца, против определение № 3340 от 27.01.2026 г., постановено по адм. д. № 11875/2025 г. по описа на Административен съд- София град /АССГ/ с доводи за неправилност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК не са постъпили писмени възражения срещу жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна,срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, неблагоприятен за жалбоподателите, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение административният съд е върнал исковата молба на Д. Д. и В. И. М., и двете от гр. София, с която срещу Столична община са предявени искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.128, ал.1, т.6 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и производството по адм.д. № 11875/2025г. по описа на АССГ е прекратено. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел от фактическа и правна страна следното: Изхождайки от фактическите твърдения и петитума на исковата молба, АССГ е приел, че ищците претендират вреди от, както следва: незаконосъобразен мълчалив отказ на отдел „ Общински приходи“ –Средец- Триадица при СО да извърши проверка и корекция/ в см. на заличаване/ на неправилно осчетоводени като дължими суми по подробно изброени данъчни партиди на ищците като наследници на родителите им, като ищците искат от съда преюдициално да установи незаконосъобразността на този мълчалив отказ; възстановяване на основание чл.129, ал.5 и ал.6 от ДОПК на надвзети като дължими местни данъци и такси суми в размер на 903,28 лв /461,84 евро/, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, както и обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер общо на 10000 лв / 5112,92 евро/, резултат от, както следва: имуществените вреди от непроизнасяне на органите по приходите по искания, с които са сезирани от ищците, изразяващи се в платени от В. М. допълнителни транспортни разходи и глоба за нарушение по чл.181, т.1 от ЗДвП, резултат от препятстване на ползването на собственото й МПС в резултат на недопускането й до годишен технически преглед поради отразяване в системата на „неплатен данък“ и неимуществени вреди - тежка депресия, стрес, усещане за безсилие, уронено човешко достойнство, неудобства и затруднения във връзка с ограничаване правото на свободно придвижване, емоционален дискомфорт, смут, безпокойство и др. С разпореждане № 39392/26.11.2025 г. АССГ е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване нередовностите й, сред които и необходимостта да бъде уточнен предметът на търсената защита предвид неяснотата относно източника на вредите, чието възмездяване се иска – дали те произтичат от административен акт, действие или бездействие, съответно - ако произтичат от административен акт/мълчалив отказ/, същият да бъде подробно индивидуализиран с посочване дали, и с какъв акт същият е отменен; ако вредите са причинени от незаконосъобразни действия или бездействия – в какво се изразяват те ,в какво се състои тяхната неправомерност, като се обоснове и причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. С разпореждането от 26.11.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания в 7-дневен срок от съобщението ищецът да отстрани следните нередовности на иска си, а именно: 1. Да представи нов екземпляр от подадената искова молба, с препис за ответника или по електронен път, подписана с валиден електронен подпис; 2. Да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на В. И.; 3. Да представи писмена молба с препис за ответника, съдържаща изрично, ясно и конкретно посочване от кои факти произтичат вредите – от действия, бездействия на административни органи или от административни актове, като в последния случай да се представят доказателства за отмяната им с влезли в сила съдебни решения или актове на горестоящи контролни органи, като се обоснове и причинно-следствената връзка между конкретния акт, действие или бездействие и твърдения вредоносен резултат. В разпореждането за оставяне на исковата молба без движение съдът е предупредил ищците, че при неспазване на горните указания и неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, същата ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. За да постанови обжалваното в настоящото производство прекратително определение, съдът е приел, че в указания от съда срок ищците не са поправили нередовностите на исковата молба. Въпреки, че със заявление на 06.01.2026 г. е депозиран документ за внесена държавна такса и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Минчева по отношение на другата ищца, според АССГ в отговор на указаното им уточняване на предмета спора и източника на вредите, ищците са преповторили изложеното в първоначално подадената искова молба. В крайна сметка съдът е установил неяснота както по отношение вида на претендираните вреди, така и по отношение това от кой точно акт, действие или бездействие на длъжностни лица при Столична община се претендират вредите. В резултат на горното на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК административният съд е върнал исковата молба на Д. Д. и В. И. М. и е прекратил производството по делото. В допълнение съдът е посочил, че непроизнасянето на административен орган е приравнено на административен акт по чл. 58, ал. 1 от АПК. Отмяната му с влязъл в сила административен или съдебен акт е процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимостта на исковото производство. В хипотезата на издаден административен акт, респ. формиран мълчалив отказ, вреди могат да се претендират единствено след отмяната му, каквато отмяна ищците не твърдят. В същото време според съда ищците на претендират вреди от посочените като отменени от по-горестоящите административни органи Решение №№ СфД23-РД28-12/06.01.2023г. и СОА24-РД28-19/05.09.2024г. или от Определение № 3497/02.04.2024 по адм.д. № 3499/2023г. по описа на АССГ. АССГ е развил съображения и за недопустимост на предявения иск поради невъзможността съдът по обезщетението да извършва инцидентен съдебен контрол за незаконосъобразност на твърдения в исковата молба мълчалив отказ на органите по приходите- от една страна, а от друга – поради наличието на специален ред по чл.129, ал.5 и ал.6 от ДОПК за възстановяване на ищците на надвзети им суми за местни данъци и такси в размерите, посочени в исковата молба, който изключва възможността тези суми да бъдат търсени по реда на чл.203-207 от АПК вр. чл.1 от ЗОДОВ. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Видно от петитума на исковата молба, претендират се общо суми за имуществени вреди, мораторна лихва върху тази претенция, както и общо неимуществени вреди от множество източници, сред които мълчалив отказ, действия и бездействия. В същото време така посочените общо от всички източници на увреждане суми са разделени по ищци,без отново да се посочи за всяка една от ищците как се формира претендираната сума. Налице е единствено препращане към съответни точки и подточки от обстоятелствената част на исковата молба. За да се отстранят нередовностите на исковата молба, АССГ, освен индивидуализация на всеки един от източниците на увреждането- незаконосъобразен административен акт и/ или мълчалив отказ, действие или бездействие и в какво същите се изразяват, е следвало да укаже на ищците да посочат по пера от всеки от твърдените източници на увреждане за всяка една от тях в какъв размер са търпените вреди, в какво тези вреди се изразяват и какъв е периода на търпенето им. Без такава индивидуализация не е възможно да се прецени нито предметът на спора по делото, нито да се определи кои от исковите претенции са допустими и кои са недопустими предвид разпоредбата на чл.203 от АПК. С оглед гореизложеното обжалваното определение на АССГ следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото административният съд следва отново да остави исковата молба без движение като отново укаже на ищците в 7-дневен срок от съобщението да уточнят претенциите си, както следва: изрично в петитума да уточнят – поотделно за всяка една от ищците -какви точно по вид, размер и периоди вреди от кой точно административен акт /мълчалив отказ/, фактическо действие или бездействие на органи на ответника претендират- мълчаливите откази, актовете, фактическите действия и/или фактическите бездействия да бъдат изброени изчерпателно и индивидуализирани хронологично / без да се препраща към раздели, точки и подточки от пространното фактическо изложение в исковата молба/; да бъдат разделени претенциите за имуществени и неимуществени вреди от претенциите за изтекли мораторни лихви върху главниците; да бъде уточнено изрично по отношение претенциите за имуществени вреди – ищците правили ли са писмени искания за допълнителни проверки, ревизии и/или възстановяване на надвзети суми, кога, с какъв акт и получили ли са отговор от служители на ответника, кога и в какъв акт евентуалният отговор е инкорпориран; тези изявления на органите при ответника обжалвани ли са и какъв е евентуалният резултат от евентуалното обжалване; по кои заявления на коя от ищците е формиран мълчалив отказ /откази/ на органи на ответника, от който/които се претендират вреди, чиято незаконосъобразност ищците искат да бъде установена инцидентно по делото; ищците изрично да заявят – дали по реда на чл.204, ал.3 от АПК твърдят само нищожност на мълчаливия/те отказ/и или и незаконосъобразност на същите; ищците да уточнят – като сочат административни актове на по-горестоящи органи- Решение № СфД23-РД28-12/06.01.2023г. на директора ДОП при СО и Решение № СОА24-РД28-19/05.09.2024г. на кмета на СО- твърдят ли, че с тях се отменят актове на по-долустоящи административни органи при ответника, от които претендират вреди, кои са тези актове, какви като вид и размер вреди твърдят, че отменените актове са им причинили и за какъв период, в какво тези вреди се изразяват. Едва след получаване на тези уточнения съдът следва да прецени дали и каква част от исковите претенции с които е сезиран са редовни, съответно- допустими. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл.2от АПК, Върховният административен съд, трето отделение