Определение № 8585 от 27.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8448/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236, във връзка с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. М. М. от гр. София, приподписана от особен представител срещу Определение № 17549/22.05.2025г., постановено по адм. дело № 5336/2025г. на Административен съд София - град, с което е оставено без разглеждане искането и за прекратяване на незаконосъобразни фактически действия на администрацията на район „Люлин“, изразяващи се в доброволно плащане на суми посочени в писмо от 13.05.2025г. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението. Ответникът по частната жалба – Кмет на район „Люлин“ чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна, като твърди, че действията срещу които са наведени оплакванията произтичат от административен акт. Моли за оставяне в сила на оспорения акт. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оспореното определение № 17549/22.05.2025г., постановено по адм. дело № 5336/2025г., АССГ е оставил без разглеждане искането на Н. М. за прекратяване на незаконосъобразни действия на администрацията на район „Люлин“ - Столична община и е прекратил производството по делото. За да достигне до тези правни изводи съдът е приел, че не се касае за оспорване на фактически действия от страна на молителката. Последната претендира наличието на такива тъй като е получила писмо изх. № към РЛН25-ГР94-1582-/1/13.05.2025г., с което кмета на район „Люлин“ – Столична община я уведомява за наличието на дължими от нея суми предвид решение на АССГ касаещо отхвърляне на жалбата и срещу прекратени наемни правоотношения с посочения по-горе административен орган. В писмото е посочено, че освен дължимите по съдебното решение суми за непратени наеми от 700лв., са дължими и такива към етажната собственост в размер на 1413лв., както и че има неизплатени задължения към „Топлофикация София“ ЕАД и „Софийска вода“ АД и е посочена банкова сметка за доброволно плащане. В писмото е посочено още, че при неизпълнение на дадения срок ще се предприеме процедура по чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС – изземване на процесния имот. Съдът, след като е анализирал предпоставките за допустимост на съдебно-административната защита по реда на чл. 250 и сл. от АПК, е приел, че се касае за покана за доброволно плащане и, че действията на кмета на район „Люлин“ са правни по своята същност – посочена е нормата на чл. 65 от ЗОС и се основават на влязло в сила решение постановено по адм. дело № 1843/2023г. на АССГ. Посочено е, че реда по чл. 250 е приложим само и единствено за защита срещу всякакви фактически действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Посочено е, че липсва за молителката правен интерес от защита по реда на чл. 250 от АПК тъй като не се касае за фактически а за правни действия, предприети в рамките на производство по чл. 65 от ЗОС и в изпълнение на съдебни актове. Определение е правилно. С разпоредбата на чл. 250 - Раздел I, Глава петнадесета на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. В случая, от данните по делото е видно, че молителката е уведомена с писмо от 13.05.2025г., издадено от кмета на район „Люлин“ – Столична община за наличие на нейни изискуеми задължения свързани с прекратяване на наетия общински имот. Както правилно е приел и първоинстанционния съд касае е се за уведомително писмо имащо характер на покана за доброволно плащане. Тази покана обаче по своята същност представлява действие, акт по пристъпване към изпълнение – виж Тълкувателно решение № 7/15.04.2021г., постановено по тълкувателно дело № 8/2019г. на ВАС. Съобщението за доброволно изпълнение е насочено към събиране на публично вземане по доброволен път. Тази покана е подготвително действие за започване на същинския изпълнителен процес и е част от процедурата предвидена в разпоредбите на чл. 294 и сл. от ДОПК. От своя страна защитата по чл. 250 от АПК е допустима само срещу действия, които не са част както от административното, така и от изпълнителното производство. Това е така тъй като защитата срещу действията по изпълнението се осъществяват по друг предвиден ред – този по Дял 5 от АПК. Предвид на това за молителката е налице друг правен ред и способ за защита, а не този предвиден в нормата на чл. 250 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение