Определение № 3483 от 25.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от К. Д. Г., подадена чрез процесуален представител адв. С., против определение №17659 от 23.09.2025г., постановено по в. гр. д. № 6086/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането с правно основание чл.248 ГПК на К. Г., заявено с молба нх.№90590/28.07.2025г. за изменение на решение № 4267 от 03.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6086/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта за разноските, с което К. Д. Г. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал.8 ГПК на Република България сумата от 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението и иска отмяната му. Насрещната страна Република България /Държавата/, представлявана от министъра на финансите, е подала писмен отговор чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Ц., в който взема становище за неоснователност на частната жалба, като се позовава и на съдебна практика на ВКС. Частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е прието, че с оглед изхода от делото – потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, с което частично е отхвърлен предявения от К. Д. Г. срещу Държавата, представлявана от министъра на финасите, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, право на разноски има въззиваемият, който е претендирал присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което въззивният съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК е определил на 100лв., които да се присъдят изцяло. Според частния жалбоподател независимо от изхода на спора и осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт, въззивникът няма право на юрисконсултско възнаграждение, тъй като Държавата не е юридическо лице и чл.78, ал.8 ГПК /която норма е ясна и процесуална и не подлежи на тълкуване/ не следва да се прилага спрямо нея. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно практиката на ВКС /напр. посоченото от ответника в отговора на частната жалба определение по ч.гр.д.№2510/2016г. на ІVг.о. на ВКС и други, представени с отговора му в производството по чл.248 ГПК/, която съдебна практика се споделя от настоящия съдебен състав, съгласно чл. 31 ГПК, представителството на държавата по граждански дела се осъществява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост – от министъра на регионалното развитие. Осъществената процесуална защита от юрисконсулт на съответните министерства, несъмнено юридически лица, явяващи се процесуални субституенти на държавата, попада в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което съобразно изхода на делото, се присъжда адвокатско възнаграждение. Приложените по делото пълномощни, с които министърът е овластил юрисконсулта да осъществява процесуално представителство са доказателство за редовно учредена представителна власт по чл. 32, ал.3 ГПК, за която на основание чл. 78, ал. 8 ГПК е дължимо възнаграждение с оглед изхода на делото. Предвид изложеното, обжалваното определение на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение исканото изменение на акта му с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение