Определение № 10426 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Амир Груп“ ЕООД, ЕИК 203327240, гр. София, представлявано от управителя А. С., чрез адв. А. Симеонов от САК и адв. Г. Симеонова от САК, против разпореждане № 25961 от 26.06.2026 г. по адм. д. № 5138/2026 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С доводи за неправилност се иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна не взема становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира частната жалба като подадена в срок и от надлежна страназа процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане жалбата на „Амир Груп“ ЕООД и производството по делото е прекратено. Производство пред АССГ е образувано по жалба на „Амир Груп“ ЕООД срещу мълчалив отказ по заявление от 18.03.2026 г. относно искане за произнасяне и издаване на индивидуален административен акт по Митническа декларация /МД/ за износ, подадена на 13.01.2025 г. Твърди се, че не е налице индивидуален административен акт, по силата на който стоката по МД – машина марка „Sodick“, модел ALKC 400G, да е задържана. Към жалбата е представено заявление, съдържащо искане за произнасяне по МД, подадена на 13.01.2025 г., която се отнася за износ на 1 брой нишкова машина („Sodick“, модел ALKC 400G), работеща чрез електроерозия, износ за Турция. С писмо рег. № 32-99587/30.03.2026 г. на директора на ТД Митница Пловдив търговското дружество е уведомено, че стоката по МД с MRN 25BG003009A00643B9 (описана по-горе) за изрязване и оформяне на метални детайли посредством телен електрод, е задържана от митническите служители на Дирекция Митническо разследване и разузнаване“ към ЦУ на Агенция Митници. Ответната страна, в изпълнение на указания на съда от 18.05.2026 г., изрично е заявила, че не са предприемани действия по произнасяне с индивидуален административен акт по отправено искане за връщане на стоката, която е задържана и приобщена като веществено доказателство по ДП № 20/2025 г. Административният съд е изискал информация от ДП № 20/2025 г., като от ОСлО към ОП Бургас с молба от 23.06.2026 г. е представено писмо, с което на основание чл. 159 от НПК Митническите органи са задължени да предоставят като веществено доказателство /ВД/ и да вземат мерки за запазване на процесната машина - 1 брой нишкова машина, работеща чрез електроерозия, предназначена за износ за Турция. Към писмото е приложен и протокол за оглед на ВД от 10.04.2025 г. Решаващият съд с разпореждане е оставил без разглеждане жалбата на „Амир Груп“ ЕООД и производството по делото е прекратено. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при наличие на акт по чл. 159 от НПК, митническият орган не разполага с компетентност за издаване на индивидуален административен акт, засягащ процесната стока, преди да е налице акт по реда на НПК, по силата на който стоката вече няма характер на ВД, респективно не се налага да бъде част от доказателствения материал по воденото досъдебно производство. Т.е. не е налице формиран мълчалив отказ на митнически орган. От друга страна, посоченото писмо от митническият орган не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като има уведомителен характер, доколкото с него се информира търговското дружество, че тече разследване по ДП № 20/2025 г. по описа на ОСлО към ОП Бургас, поради което и на основание чл. 159, ал. 1 АПК не подлежи на съдебен контрол. С оглед изложеното, обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от което и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, първо отделение,