Определение № 8616 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2026 г.

Производството е по преда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. К. Ч. от гр. Варна чрез пълномощика адвокат А. Димов срещу определение № 7749 от 15.06.2026 г. по адм. д. № 1821/2026 г. на Административен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 26-8703-0000-14/01.06. 2026 г. на старши полицай при СПС към ОД на МВР-Варна.. В частната жалба са изложени оплаквания, че оспореното определение е постановено при неправилна преценка на предпоставките по чл.166, ал.2 и ал.4 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, по силата на който да се спре предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Ответникът - старши полицай при СПС към ОД на МВР-Варна, не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорената заповед на основание чл. 171, т.2а ,б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на А. Ч. е наложена ПАМ „прекратяване регистрацията“ на лек автомобил „Рено- Меган“ с рег. № [рег. номер] до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“, а именно за 6 месеца. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето на 29.05.2026 г. в гр. Варна е предоставило автомобила си за управление на В. С. П., който е с унищожено СУМПС. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК. Според съда по делото не са представени никакви доказателства за твърденията на оспорващия, че за заеманата от него трудова позиция се изисква правоспособност по управление на МПС и при невъзможност да работи семейството му ще остане без доходи. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще го лиши от възможността да работи и да издържа семейството си чрез трудова дейност, правилно е приет за неоснователен.. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Вредите от предварителното изпълнение трябва да са в причинно-следствена връзка със самото предварително изпълнение. В случая не може да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява конкретно МПС и да извършва дейностите във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, тъй като дори пред касационната инстанция би била нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за изпълнение на трудовите задължения на Ч.. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато по делото не е установена. Защитаваните от оспорващия негови интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес, свързан с опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата.. Твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Аргументите му са свързани с отнемане на свидетелството му за управление на МПС, какъвто не е предметът на процесната ЗПАМ. В конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Доводите на А. Ч. в частната жалба относно спряно предварително изпълнение на друга ЗПАМ са ирелевантни за спора, поради което не подлежат на разглеждане и обсъждане от настоящия съдебен състав, По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд