Определение № 50274 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2814/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Производството е образувано по молба за отмяна с вх. № 261134 от 22.11.2021 г. на С. Й. К. на влязло в сила определение № 231 от 01.02.2019 г. по гр.д. № 1132/2018 г. по описа на РС – Търговище, с което на основание чл. 118, ал.2 ГПК производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на ОС – Търговище. Ответникът- „Първа инвестиционна банка“ АД, не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира че молбата за отмяна на влязло в сила определение е процесуално недопустима. Пред РС-Търговище е образувано гр.д. № 1132/2018г. по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД против С. Н., с която е предявен иск на осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване вземане на ищеца против ответника по издадена Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 494/2018 год. на РСТърговище за обща сума в размер на 55 349,61 лв., от която 48483,29 лв. – главница, 5722,89 лв. – договорна лихва от 28.07.2016г. до 20.03.2018г. и 1035,43 лв. – наказателна лихва от 28.07.2016 г. до 26.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата и направените разноски в заповедното производство. С определение от 01.02.2019г. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. чл.103 ГПК, съгласно която разпоредба на районен съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжен съд и които са изчерпателно изброени в чл.104, т.1-7 от ГПК. Прието е, че с предявената пред него искова молба на осн. чл.422 ГПК с обща цена 55 349.61 лв., от която 48 483.29 лв. – главница, 5 722.89 лв. – договорна лихва от 28.07.2016г. до 20.03.2018г. и 1 035.43 лв. – наказателна лихва от 28.07.2016 г. до 26.03.2018 г., цената на иска определена при спазване правилата на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК надвишава 25 000 лв., поради което и съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК делото е родово подсъдно на окръжен съд, а не на районен съд, като първа инстанция. Посочено е, че родовата подсъдност е абсолютна и не може да бъде изменявана, или отменявана, тъй като от нея произтича надлежното упражняване на правото на иск и за нея съдът следи служебно, поради което и на осн. чл.118, ал.2 от ГПК съдът е счел, че производството следва да бъде прекратено пред районния съд и делото следва да бъде изпратено на окръжен съд по подсъдност. При така установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че атакуваното определение не подлежи на отмяна по чл. 307 ГПК, тъй като само определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска подлежат на проверка по дела на извънредното производство / в този смисъл е тълкуването, дадено с т. 6 на ТР № 7/2017 г. о т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретният случай атакуваното определение не е поставено при направен отказ от иска, а с него делото се изпраща за разглеждане от по-горна съдебна инстанция, поради което молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения съдът: