Определение № 31 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 156/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение от 05.11.2018г. по гр.д.№549/2018г. на АС Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба на Я. М. вх.№ 5582/11.09.2018 г. срещу определение № 445/25.07.2018 г. по в.гр.д.№ 338/18 г. на Окръжен съд – Добрич, като е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – Я. М. А., поддържа доводи за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения. Ответникът –„Обединена българска банка” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, чуе жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че с обжалваното пред него определение от 25.07.2018 г. по в.гр.д.№ 338/18 г. Окръжен съд – Добрич е оставена без уважение частна жалба вх.№ 17486/18.05.2018 г. срещу разпореждане от 11.04.2018 г. на ЧСИ Л. Т., с рег. /№/ по регистъра на КЧСИ с район на действие Д. за връщане на жалбата му срещу постановление за възлагане от 15.01.2018 г. по изп.дело /№/. При тези данни съдът е приел, че правото на инстанционно обжалване е изчерпано за страната, поради което и подадената частна жалба е процесуално недопустима. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК изрично изключва инстанционния контрол на актовете, с които окръжният съд се произнася по жалба срещу действия на съдебния изпълнител. С посочената категория съдебни актове окръжният съд дава разрешение по същество на въведения с жалбата спор за законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия или бездействия в рамките на процесуалното правоотношение, което се развива между него като орган по изпълнението и длъжника, съответно взискателя, като страни в изпълнителния процес. С оглед изложеното, правилно въззивният съд е възприел, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, доколкото същата е насочена срещу акт на окръжният съд, с който същият се е произнесъл по съществото на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, като е оставил същата без уважение поради извод за неоснователността й. С оглед изложеното, въззивното определение е правилно и следва да се потвърди. На ответника по жалба на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъдят 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът