Определение № 3236 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на околната среда и водите, подадена чрез пълномощник, против определение № 25426 от 29.11.2024 г., постановено по адм.д. № 11910/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е оставил без уважение "искане на министъра на околната среда и водите срещу уведомление от 07.11.2024 г. на Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите за размера на разходите, включени в заявление за междинно плащане № 9 към ЕК по Оперативна програма "Околна среда". Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по отправеното от министъра искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на уведомлението, без да съобрази и обсъди в съвкупност представените по делото доказателства, сочещи на основателност на твърдението му за значителна и труднопоправима вреда, която търпи в резултат на предварителното изпълнение. Развива доводи за основателност на искането, тъй като са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането за спиране. Ответникът по частната жалба оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Министърът на околната среда оспорва пред Административния съд София-град уведомление от 07.11.2024 г., с което директорът на Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите е уведомил главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда" в Министерството на околната среда и водите за размера на разходите, включени в заявления за междинно плащане № 9 към ЕК по ОП "Околна среда 2014-2020", декларирани с МДС 10/9 от 30.09.2024 г. за счетоводната година 01.07.2023 - 30.06.2024 г. Посочил е конкретни суми, които е изключил като заявени разходи за междинно плащане към ЕК и основанията за това. Разпределил е разходите по приоритетни оси за счетоводната година и е отразил в табличен вид допустимите разходи за всяка от приоритетните оси. Министърът оспорва уведомлението само в частта на изключените разходи - 3 825 591, 15 лв. и 1 260 811, 75 лв. В жалбата имплицитно се съдържа бланкетно искане за спиране на допуснато предварително изпълнение на акта с твърдение, че не съществува правно основание за това, а и органът не бил изложил мотиви, че от закъснението на изпълнението биха могли да настъпят значителни или труднопоправими вреди. Административният съд София-град е приел, че е сезиран с искане по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК. Посочил е, че предварителното изпълнение на акта е по силата на специална норма - чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, и е обосновал извод за липса на доказателства във връзка с евентуално търпени от оспорващия значителни или труднопоправими вреди. Определението е неправилно. Искането за спиране изпълнението на административен акт е мярка, която дава временна защита на застрашени с акта субективни права и законни интереси на оспорващия. Спирането на изпълнението се определя още и като своеобразна "обезпечителна мярка". Обективно обусловената връзка между допустимостта на основното оспорване и акцесорния характер на искането по чл. 166 АПК изисква първо да бъде извършена съдебна проверка за допустимостта на жалбата на основанията по чл. 159 АПК. Преди да се произнесе по искане за спиране на предварително изпълнение, съдът е следвало да извърши служебна проверка за допустимостта на производството, в случая, дали оспореното уведомление носи белезите на административен акт, годен за съдебен контрол за законосъобразност и дали жалбоподателят има правен интерес от оспорването. Такава проверка за допустимост съдът не е направил с обжалваното определение, а извършването й от касационната инстанция за първи път е недопустимо. Касационният състав констатира също, че обжалваното определение е постановено при неясна воля. Видно от мотивите на определението, административният съд е изложил съображения само по искането на оспорващия за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, като го е приел за неоснователно. В диспозитива на определението съдът е оставил без уважение искането на министъра на околната среда и водите срещу "уведомление от 07.11.2024 г. от Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите за размера на разходите, включени в заявление за междинно плащане № 9 към Европейската комисия по Оперативна програма "Околна среда", т. е формираният извод е по отношение на самия оспорен акт. Също така съдът не е съобразил нито в мотивите, нито в диспозитива на определението, че жалбоподателят атакува уведомлението от 07.11.2024 г. само в частта на изключените разходи - 3 825 591, 15 лв. и 1 260 811, 75 лв., а е формирал воля по отношение на целия акт. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло, а делото - върнато на първоинстанционния съд, който, след като прецизира предмета на спора, да извърши служебна проверка за допустимостта на жалбата, след което да се произнесе по направеното от жалбоподателя искане по чл. 166, ал. 2 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд