Определение № 10667 от 23.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10569/2022 г.

Производството е по чл.229 – чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Кесаровска срещу определение № 1373 от 18.08.2022г., постановено от Административен съд Бургас по адм.д. №652/2022г. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение по същество на оспорването, с което да се отмени решение № КЗЗ-04/17.03.2022г., т.162 на Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и преписката да се върне с указание за продължаване на административното производство и произнасяне по същество по искането за промяна на предназначението на имоти 48619.2.950 и 48619.2951 по КККР на гр.Царево. Направено е искане за присъждане на разноски за производството съгласно представен списък на разноските. Ответниците Комисия за земеделските земи при Министерство на земеделието /Комисията/ и Я. Кесаровски, редовно уведомени с изпращане на преписи от частната жалба, не са подали писмено възражение по реда на чл.232 от АПК. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 от АПК и от страна, за която определението е неблагоприятно, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № КЗЗ-04 от 17.03.2022 г. на Комисията за земеделски земи при Министерство на земеделието, с което, на основание чл. 40, ал. 1, т. 9 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 41а от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ, е спряна процедурата за промяна на предназначението на общо 2 954 кв. м земеделска земя, четвърта категория, неполивна, собственост на Я. Кесаровски и Н. Кесаровска за изграждане на обект: "Вилно строителство" в поземлени имоти с идентификатори 48619.2.950 и 48619.2.951 по КККР на гр. Царево. Съдът е потвърдил оспореното решение. За да стегне до правен извод за законосъобразност, решаващият съд приема, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 9 от ЗОЗЗ Комисията спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване. В тази насока е и нормата на чл. 41а от ППЗОЗЗ, която предвижда спиране на процедурата, когато при обсъждане на даден обект възникнат въпроси за доизясняване. Спирането предполага отлагане на вземането на решение по заявлението, като в случая административният орган е посочил, че е необходимо да се изясни въпросът относно наличието на влязъл в сила ОУП за съответната територия, позовавайки се на нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК, съгласно която промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. Съдът е преценил като неоснователни доводите на оспорващата страна, че по отношение на процедираните имоти не намира приложение Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, поради което цитираната в оспорения акт разпоредба на чл.17, ал.1 от ЗЧУК е неотносима. Мотивите на съда са подкрепени и с мотивите на решение №12/28.11.2013г., постановено от КС на РБ по конст.дело № 9/2013г. Съдът приема за безспорно установено, че имотите попадат в охранителна зона „А“ по смисъла на чл.9, ал.1 и чл.10, ял.1 от ЗЧУК, поради което при промяна на предназначението на земеделските земи е приложима разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗЧУК, която изисква при условията на кумулативност наличие на ОУП и ПУП. Съдът приема, че след като в административното производство е установено, че прилагането на ОУП на Община Царево е спрян със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, то правилно, в хипотезата на чл.40, ал.1, т.9 от ЗОЗЗ Комисията е спряла производството. По тези решаващи мотиви съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. С частната жалба се оспорва изводът на съда за приложимост на разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗУЧК по отношение на процедираните имоти. Излагат се доводи, че имотите са разположени в урбанизирани територия – селищно образувание за курортни нужди с местно значение, поради което предвидените изисквания са неприложими. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗЧУК промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. Обоснован е изводът на съда, че изискването за наличие на влязъл в сила ОУП и одобрен ПУП е относимо към двете алтернативни хипотези, както за разширяване на урбанизирани територии, така и за застрояване на отделни или група поземлени имоти. В случая заявлението за промяна на предназначението е за изграждане на вилни сгради, което попада в хипотезата на предвидено застрояване на поземления имот. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е спряно прилагането на ОУП за Община Царево, е с отпаднало действие, поради прекратяване на договора за изработване на проект за изменение на ОУП за територията на Община Царево и Екологична оценка към него. Сключването и изпълнението на договор за изработване на проекта е правна последица, свързана с изпълнение на влязлата в сила заповед. Действията по изпълнение на влязъл в сила административен акт са ирелевантни към разпореденото с тази заповед правно значимо действие на акта. В случая, както правилно е приел решаващия съд, правното действие на заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е релевантно към постановяване на оспореното решение. С втория диспозитив на заповедта е спряно прилагането на одобрения ОУП. Липсата на действащ ОУП за територията на Община Царево налага изясняване на въпроси свързани изисквания на специалния Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, което е основание за спиране на административното производство. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че техническото задание за изменение на ОУП за Община Царево не включва процедираните имоти. Имотите са част от охранителна зона „А“, която е включена в раздел III Изисквания към ИОУП, т.3/повторена/ и т.4. Като изрично изискване е посочено при изработването на ИОУП да се съобразят изискванията на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Предвид тези параметри предвидени в заданието, не може да се сподели довод, че процедираните имоти не попадат в заданието за изменение на ОУП за Община Царево, тъй като те са част от охранителна зона „А“. Неоснователно е позоваването на съдебни актове, постановени в производство по оспорване на заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. От цитираните съдебни решения не може да се направи извод за отмяна на заповедта, с която е спряно прилагането на ОУП за Община Царево. Ирелевантен за конкретния спор е и факта, че през 2010г. с решение на Общински съвет Царево е обявено селищно образувание за курортни нужди с местно значение „Диньов гьол“. Заявлението, по което образувано производството пред Комисията за земеделските земи е от 26.01.2022г. При издаване на оспореното решение административния орган е извършил преценка както на относимите факти към датата на подаване на заявлението, така и по отношение на приложими материален закон към същата дата. Обоснован е правният извод на решаващият съд, че в случая проверката за законосъобразност на оспореното решение включва установяване на законовите предпоставки, така както са разписани с разпоредбата на чл.40, ал.1, т.9 от ЗОЗЗ. В хода на производството по издаване на решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди е възникнал въпрос свързан изясняване на ограничения предвидени в специалния Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, поради което е изпълнена хипотезата на правната норма на чл.40, ал.1, т.9 от ЗОЗЗ. Становището на МРРБ не може да отрече действието на влязлата в сила заповед на министъра, с която е спряно прилагането на ОУП за Община Царево. С оглед на тези доводи и като напълно възприема мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.221, ал.2, изр.2, приложими на основание чл.236 от АПК, настоящият състав счете, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо, във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение