Определение № 410 от 16.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1657/2015 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. Е. [населено място] против определение № 99/21.03.2015 г., постановено по т.д.№ 612/2015 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба за отмяна на решение № 117/16.10.2014 г. по т.д.№ 1604/2014 г. на ВКС, ТК, второ отделение. Частната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, съобразно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, както и са представени доказателства за внасяне на изискуемата за обжалването държавна такса, поради което е допустима. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Оспорва законосъобразността на изводите на съда за недопустимост на молбата за отмяна, с оглед разпоредбата на чл. 307 ал. 2 изр. 2 ГПК. Излага, че не са взети предвид представените към молбата становища и документи, както и че отказът за разглеждането й представлява отказ от правосъдие. Жалбата съдържа и оплаквания за пороци на постановеното решение № 117/16.10.2014 г. по т.д.№ 1604/2014 г. на ВКС, ТК, второ отделение. С допълнителни молби И. И. Е. прави искане за публично разглеждане на частната й жалба, за да не бъде отново нарушено правото й на справедлив съдебен процес, както и сочи ново основание за отмяна на определението по т.д.№ 612/2015 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО и решението по т.д.№ 1604/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, а именно, че същите са постановени от пристрастен съд, респ. от незаконен съдебен състав, съгласно чл. 6 ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Против частната жалба не е депозиран отговор от насрещната страна – СК ЕВРОСТАНДАРТ Е. [населено място]. За да се произнесе по съществото на частната жалба, като взе предвид оплакванията в нея и материалите по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение намира следното: Съгласно правилото на чл. 278 ал. 1 ГПК, частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Ако съдът прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание – например, ако допусне събирането на доказателства, изискващи пряко и непосредствено възприе-мане или изобщо когато е нужно изясняване на факти и обстоятелства с участието на страните, каквато настоящата хипотеза не е. Съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на предявените пред него искания. За съда възниква задължение да се произнесе по съществото им единствено след извършване на предварителна преценка за наличие на процесуалните предпоставки относно тяхната допустимост. Проверката за допустимост по правило също се прави в закрито съдебно заседание, по аргумент от чл.130 ГПК. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на решение № 117/16.10.2014 г. по т.д.№ 1604/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. /озаглавена жалба/ с вх.№ 9795/11.11.2014 г., съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение с обжалваното определение е изразил становището, че не всички съдебни решения подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Съдът се е позовал на задължителните указания на т. 2 от Постановление № 2/29.11.1977 г. по гр.д.№ 1/1977 г. на Пленума на ВС на НРБ относно производството за отмяна на влезли в сила решения, съгласно която на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Като е преценил, че решението, постановено по реда на чл. 307 ГПК в производство по извънинстанционен контрол, не разрешава материално-правен спор между страните и не се ползва със СПН, съдът е счел, че повторната молба за отмяна на решение, с което е оставена без уважение молба за отмяна, е недопустима. Определението е правилно. Отмяната по реда на Глава Двадесет и четвърта от ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ал. 1 т. 1 - т. 7 ГПК. Само необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни решения подлежат на отмяна. Силата не пресъдено нещо на първо място предполага спорът, който е повдигнат пред съда с исковата молба, да е разрешен по същество. В производството по отмяна на решенията по чл. 307 ГПК съставът на Върховния касационен съд не се произнася по същество по искането за защита на накърненото субективно материално право. При наличие на някоя от предвидените в чл. 303 ал. 1 ГПК предпоставки той само отменя атакуваното решение и връща делото за ново разглеждане на надлежния съд /освен в хипотезата на чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК/. Следователно, изводът на съда в обжалваното определение, че решението, постановено в производство по отмяна, не се ползва със сила на пресъдено нещо, следва да бъде споделен. Той от своя страна води до заключението, че решението, постановено в производство по чл. 307 ГПК, не е от категорията на тези, които биха могли да подлежат на отмяна. Разпоредбата на чл. 307 ал. 2 изр. 2 ГПК е неприложима в случая. Тя има предвид решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по инстанционен контрол – когато по касационна жалба на една от страните решението на въззивния съд е отменено и е постановено друго по съществото на спора – вж. напр. чл. 295 ГПК. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Следва да се посочи, че останалите доводи на частния жалбоподател /вкл. за нарушаване на права по чл.6 ал.1 ЕКЗПЧОС/ не са относими към предмета на настоящото производство по чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК. Те евентуално биха имали значение, ако за съда действително бе възникнало задължение да разгледа и разреши по същество молба, отговаряща на процесуалните изисквания за допустимост. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение