Определение № 4731 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2025 г.

Производството е образувано по жалба „Фондация Български институт за правни инициативи“ (ФБИПИ), представлявано от директора Б. Вегертседер чрез процесуален представител срещу решение № 117/05.03.2025 г. на Министерски съвет на Република България (МС). По наведени доводи за недопустимост и незаконосъобразност на същото се иска прогласяване на нищожността на посоченото решение, а алтернативно неговата отмяна, като бъде постановено МС да изпълни задължението си по чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) да предложи на Народното събрание(НС) кандидати за членове на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, комисията) чрез административен акт, който да изпълнява материалното и процесуалното право на Република България (РБ) и Европейския съюз(ЕС). Ответникът – МС чрез процесуален представител изразява становище за недопустимост на жалбата поради това, че на първо място оспорения акт не е индивидуален административен акт, а на второ дори да се приеме, че е такъв акт, то не е налице правен интерес от оспорването му от жалбодателя. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка за допустимост на жалбата, приема за установено следното: С оспореното пред настоящия състав решение № 117/05.03.2025 г., чийто проект е приет на заседание на МС, проведено на същата дата, видно от приложения протокол № 10 под № 28, на основание чл. 7, ал. 2 ЗЗЛД предлага на НС да избере членове на КЗЛД в състав: председател - Б. П. Б. и членове - В. П. Р., И. М. С., Ц. П. И. и Ц. Н. С., към което са приложени мотиви. Същото е изпратено до Председателя на НС с изх. № 02.01-28/05.03.2025 г., ведно с доклад на министър – председателя и представяне на кандидатурите за председател и членове на КЗЛД. Приложимата правна уредба за издаване на обжалваното пред настоящия състав решение на МС е регламентирана в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламента, ОРЗД), ЗЗЛД и Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите за председател и членове на КЗЛД, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата по избирането им от НС (Процедурни правила, правилата), приети с решение на 51-то НС от 19.02.2025 г. на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на РБ, чл. 19, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на НС във вр. с чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 8, ал. 1, 2 и 3 ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 51 ОРЗД всяка държава членка осигурява един или повече независими публични органи, които са отговорни за наблюдението на прилагането на настоящия регламент, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и да се улесни свободното движение на личните данни в рамките на Съюза, като членовете им се назначават по прозрачна процедура от: парламента; правителството; държавния глава или независим орган, който съгласно правото на държавата членка е натоварен да извършва назначенията и трябва да има квалификациите, опита и уменията, по-специално в областта на защитата на личните данни, необходими, за да изпълнява своите задължения и да упражнява своите правомощия. В чл. 54 от Регламента е посочено, че всяка държава-членка урежда със закон създаването на всеки надзорен орган; необходимите квалификации и условия за допустимост за назначаването на членовете на всеки надзорен орган, както и правилата и процедурите за назначаването на член или членовете му. КЗЛД е независимият публичен орган, който е отговорен за наблюдението на прилагането на Регламента по смисъла на чл. 51 ОРЗД, който съгласно чл. 6 ЗЗЛД е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон, като ѝ е възложена и функция съдействие при провеждане на държавната политика в областта на защита на личните данни. Комисията е колегиален орган и се състои от Председател и четирима членове, които съгласно чл. 7, ал. 2 ЗЗЛД се избират от НС по предложение на МС за срок от 5 години и могат да бъдат преизбирани за още един мандат, а изискванията към тях са посочени в чл. 8 ЗЗЛД, като в алинея първа е посочено, че същите могат да бъдат български граждани, които имат висше образование по информатика, по право или са магистри по информационни технологии; имат трудов стаж по специалността си не по-малко от 10 години и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, независимо дали са реабилитирани. В алинея втора на чл. 8 ЗЗЛД са предвидени хипотезите, в които членовете на КЗЛД не могат да заемат тази длъжност, а в алинея трета са посочени специфичните изисквания за нейния председател. Доколкото в чл. 7, ал. 2 ЗЗЛД е предвидено, че компетентният орган, който избира председател и членове на КЗЛД е НС, същото е приело Процедурните правила, в които са посочени етапите на провеждането на този избор, който стартира с Предлагане на кандидати за председател и членове на КЗЛД и представяне на документите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, като в посочената т. І е предвидено, че предложенията за кандидатите за членове и председател на КЗЛД се внасят от МС в писмена форма, адресирано до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред чрез председателя на НК в 14 –дневен срок от приемането на процедурните правила, заедно с писмени мотиви, и приложени конкретни изброени документи. Като следващ етап в Процедурните правила е предвидено публично оповестяване на документите по конкретно посочени начин и ред, който е последван от извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия. След публикуване на резултатите от тази проверка на специализираната тематична страница на интернет портала на НС е предвиден етап – Изслушване на кандидатите, като правилата са конкретизирани в 12 точки. След изчерпване на посочените етапи следва Избор на председател и членове на КЗЛД от НС, която процедура също е подробно регламентирана в т. V от правилата и предвижда, че с явно гласуване чрез компютърната система за гласуване първо се гласува за председател, а след това и за членовете по азбучен ред на собствените им имена, освен ако НС не реши друго, като за избран се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“, а в случай, че двама или повече кандидати за една длъжност са получили равен брой гласове се провежда повторно гласуване между тях. Предвид цитираната правна уредба настоящият състав намира, че с обжалваното решение на МС е поставено началото на процедурата по избор на председател и членове на КЗЛД, която завършва с техния избор от друг орган -НС. При това същото няма характера и белезите на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК, а още по-малко на такъв по смисъла на чл. чл. 65 и 75 АПК, доколкото в жалбата е посочено като правно основание за подаването ѝ чл. 145 - чл. 196 АПК. Настоящият състав намира, че решение № 117/2025 г. на МС е част от сложен фактически състав по избор за осъществяване на специфична дейност и представлява волеизявление на МС, с което се поставя началото на процедура, която приключва с избор на НС на председател и членове на КЗЛД. Нещо повече, в случая не се касае до административно производство по издаване на административен акт, а се касае до избор на лица, които ще заемат длъжност по трудово правоотношение по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗЗЛД, предвиждаща, че председателят и членовете на КЗЛД осъществяват своята дейност по трудово правоотношение. Ето защо съставът намира, че в случая жалбата е недопустима при наличие на предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК, при което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение