Решение № 2310 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главен експерт в Дирекция "Контрол" към Басейнова Дирекция "Дунавски район“ чрез процесуален представител против решение № 5088/13.02.2025г., постановено по адм. д. № 7926/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на предписание, дадено с констативен протокол № 2-ГЖ-28 от 17.07.2024 г., съставен от главен инспектор в Дирекция „Контрол” на Басейнова дирекция „Дунавски район”. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради недопустимост, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Подържа, че оспореното предписание не представлява индивидуален административен акт, а евентуално, че актът е издаден при наличие на нормативно уредени правомощия и законова компетентност за издаване на процесното предписание. Иска се отмяна на обжалваното решение и прекратяване на съдебното производство, евентуално отхвърляне оспорването срещу административния акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Ответникът Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ) чрзе процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба, като счита съдебното решение за недопустимо. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна съдът е установил, че с решение № 7 от 12.10.2020 г. на Министерски съвет, язовир Огняново е предоставен за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири”. Оспореното предписание е издадено след проверка на главен инспектор в Дирекция „Контрол” на Басейнова дирекция „Дунавски район”, при която е установено, че на брега на яз.Огняново е закотвено плаващо съоръжение - понтон, с площ от 300 кв.м, изграден от пластмасови бидони и дървена конструкция върху тях, оборудван с 2 бр. химически тоалетни. Не е представено съгласие за ползване за плаващия понтон от ДПУСЯ, както и разрешително за ползване на повърхностен воден обект. С оглед на това с протокола са дадени предписания, сред които оспореното по т.1, задължаващо ДПУСЯ да представи в БДДР договор за съгласие за поставяне на понтона в язовира. Съдът е обсъдил и заповед № 87 от 01.11.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район", с която издалият предписанието служител е оправомощен, наред с останалото, да съставя констативни протоколи и актове за установяване на административни нарушения по ЗВ и да издава предписания по екологичните закони. При така установената фактическа обстановка, от правна страна АССГ е приел, че правомощията на директорите на басейновите дирекции по чл.155, ал.1 ЗВ, включително това по т.22 да издава предписания, не могат да бъдат делегирани и че след като друго не е предвидено в закона, такова делегиране не е възможно и по силата на чл.5, ал.7 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции. Съдът не е стигнал до извод за компетентност на издалия акта орган и след анализ на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗВ, тъй контролните функции не включват даването на задължителни предписания. По тези съображения, подробно развити в мотивната част на решението, съдът е прогласил нищожността на оспореното предписание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по повод оспорване на изрично предписание до държавното предприятие за представяне на документи в определен от административния орган срок. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към същите като цяло. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото предписание и въз основа на това е формирал правилни изводи по приложението на закона. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите Директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по ЗВ. Видно от съдържанието на законовата разпоредба, очертаваща материалната компетентност на директора на Басейновата дирекция, законът не допуска възможност този административен орган да оправомощава други длъжностни лица с компетентността да издава предписания в рамките на ЗВ, както това е предвидено например по чл. 155, ал. 2 от закона. Съгласно ТР № 4/22.04.2004 г. по ТД № 4/2002 г. на ОС на ВАС, "Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем". Основно изискване за делегиране на правомощия е законът да допуска делегиране. В случаите, когато законът изрично не регламентира такава възможност, делегирането не може да произведе своето действие, доколкото ще противоречи на изискването да е предвидено в закона. В настоящия случай съдът е изложил обосновани правилни изводи, които настоящата инстанция споделя, а именно, че правомощието на директора на басейновата дирекция да дава предписания, регламентирано в чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите не може да се делегира, защото на делегиране подлежат само правомощията, за които това е предвидено изрично в закона. В този случай нормата е ясна - директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Изцяло в този смисъл е Решение № 4968 от 19.04.2021г. по адм.д. № 8685/2020 г., ІІІ отд. на ВАС. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски.На ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 80 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,