Решение № 7183 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1634/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. против решение № 41188/09.12.2025 г., постановено по адм. д. 4691/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се признае жалбата му против решение № ППН-01-841/22/06.03.2025 г. на Комисията за защита на личните данни за основателна и бъде отменено това решение като неправилно и незаконосъобразно. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмена защита и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответната страна Комисия за защита на личните данни (Комисия/та, КЗЛД), редовно уведомена за настоящото производство, не е изпратила представител в открито съдебно заседание и не е изразила становище по касационната жалба. Ответната страна „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, редовно уведомена за настоящото производство, не е изпратила представител в открито съдебно заседание, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Ответната страна Българска народна банка (БНБ) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, писмена защита и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 41188/09.12.2025 г., постановено по адм. д. 4691/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на А. Д. А. против Решение № ППН-01-841/2022/06.03.2025 г. на КЗЛД и са присъдени разноски. За да постанови този резултат АССГ е приел, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е Решение № ППН-01-841/2022/06.03.2025 г. на КЗЛД, с което: т. 1. жалба с рег. № ППН-01-841/05.12.2022 г. на А. Д. А. в частта съдържаща искане за осъществяване на контрол/надзор върху БНБ като контролен орган по смисъла на чл. 25 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър е обявена за процесуално недопустима на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК и е прекратено производството в тази част; т. 2 обявена е за неоснователна в останалата част жалба с рег. № ППН-01-841/05.12.2022 г. на А. Д. А. срещу „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД - администратор на лични данни и срещу БНБ - администратор на лични данни и т. 3 оставено е без уважение искането за присъждане на разноски. Административният съд е разгледал жалбата на А. Д. срещу цялото решение в открито съдебно заседание и се е произнесъл с един съдебен акт, но е направил разграничение като е обосновал отделно фактически и правни изводи в частта, с която се оспорва решението на КЗЛД за прекратяване на производството пред нея и в частта, с която Комисията е разгледала оплакванията против действия на администратори на лични данни. Допуснатото отклонение от процесуалните правила не е ограничило правото на защита на нито една от страните по делото, защото спорът е разгледан в открито вместо в закрито заседание и е приключил със съдебно решение вместо с определение. Касационната жалба на А. Д. е против цялото съдебно решение, независимо, че в една част има характер и на частна жалба доколкото съдебното решение в една част има характер на определение по чл. 200 от АПК. В случая с оглед обстоятелството, че А. Д. като участник в административното и в съдебното производство има право да обжалва този съдебен акт, жалбата му е разпределена за разглеждане в едно производство в открито съдебно заседание. Законосъобразно АССГ е приел, че Комисията за защита на личните данни не е компетентна да разгледа оплаквания на физически лица против БНБ с доводи, че банката не упражнява правомощията си на контролен орган, установени в чл. 25 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Според цитираната разпоредба Българската народна банка осъществява контрол за спазване на условията и реда за подаване и ползване на информация от Централния кредитен регистър, както и за създаване и поддържане на специален регистър по чл. 19а, ал. 2 от институциите, лицата и органите по чл. 4, ал. 1 и 2. Българската народна банка може да изисква допълнителни сведения или документи във връзка с осъществявания контрол по ал. 1, както и да извършва проверки на място. Правомощията на КЗЛД са установени в чл. 10 – 10в от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и не включват нито общ надзор, нито общо контрол върху дейността, която други надзорни/контролни органи упражняват по силата на специални закони, а са ограничени само в областта на защитата на лични данни на физически лица. Следователно аргументите на А. Д. относно дейността на БНБ като орган, който осъществява контрол за спазване на условията и реда за подаване и ползване на информация от Централния кредитен регистър, включително и относно разпределението на функциите по проверка достоверността на информацията, не подлежат на разглеждане от КЗЛД в тяхната цялост, а само в аспектите, които се отнасят до дейността на БНБ като администратор на лични данни на физически лица. По изложените съображения се налага извод, че съдебното решение в частта, която има характер на определение по чл. 200 от АПК, е правилно и законосъобразно като краен резултат и не са налице основания за неговата отмяна. По отношение на останалата част от съдебното решение също не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна. Първоинстанционното съдебно решение е постановено въз основа на достатъчно събрани доказателства за всички относими към спора факти. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за допускане и събиране на доказателства, установени в чл. 171 от АПК. Действително първоинстанционният съд не е уважил доказателствени искания на А. Д. за допускане на съдебно-почеркова експертиза и разпит на свидетели за установяване на факти, които според него съставляват основание за нищожност на договор за кредит от 06.08.2020 г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, респективно липса на съгласие за обработване на личните му данни. Но съгласно чл. 170 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В съдебното производство страните разполагат с процесуална възможност да ангажират доказателства в подкрепа на своята теза, но основателни са само тези доказателствени искания, чрез които е възможно да бъдат събрани допустими доказателства за факти от обективната действителност с правно значение за разрешаване на конкретния правен спор по делото, а не за всички спорни правоотношение между страните. В производството пред първата инстанция административният съд е трябвало по наведените оплаквания в жалбата на А. Д. и в изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК да проверява законосъобразността на оспореното пред него решение на КЗЛД, преценявайки дали е издадено от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В това съдебно производство, което има административноправен характер, решаващият съд няма правомощия да извършва съдебен контрол върху други административни актове освен върху този, който е бил оспорен от подателя на жалбата/протеста или върху действителността на облигационни отношения, които са предмет на висящо съдебно производство по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми АПК - чл. 129 от АПК, уреждащ съединяването на жалби като единствена хипотеза, чл. 132 и чл.133 от АПК, уреждащи подсъдността и би представлявало изземване на правомощия от общите съдилища. Не се спори между страните по делото и се установява от писмени доказателства, че между А. Д. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е налице имуществен спор относно съществуването на парично вземане, произтичащо от договор за кредит от 06.08.2020 г., по който спор е образувано исково съдебно производство. С касационната жалба е представено като доказателство съдебно решение № 912/12.02.2026 г., постановено по гр.д. 9922/2024 г. по описа на Софийски градски съд, подлежащо на въззивно обжалване и без отбелязване за влизането му в сила. Това писмено доказателство не установява наличие на касационно основание за отмяна, а потвърждава правилността на изводите на АССГ, че не подлежат на установяване в административното производство факти, които имат значение за действителността на облигационно правоотношение, по което има спор, подлежащ на разрешаване със сила на пресъдено нещо от друг съд при съответните процесуални правила на гражданското производство. Евентуално наличието на престъпление, за каквото по делото има данни, че е разследвано, също подлежи на установяване по друг процесуален ред (наказателно производство), а не в административното производство пред КЗЛД, респективно административен съд. Изрично трябва да бъде посочено, че решението на КЗЛД, чиято законосъобразност е предмет на обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, е издадено по повод оплаквания на А. Д. за неправомерно обработване на неговите лични данни от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и от БНБ чрез събиране, подаване и поддържане в Централния кредитен регистър на информация, произтичаща от договор за кредит от 06.08.2000 г. с търговското дружество и съдържаща негови лични данни, а не за обработването на неговите лични данни по повод сключване на този договор или предоставянето им на други трети лица. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е решението на КЗЛД, поради което необходимо и задължително събирането на всички доказателства, което са обсъждани от специализираният независим държавен орган. Допълнително ангажираните от страните в съдебното производство доказателства в подкрепа на твърденията им също трябва да бъдат събрани, но само доколкото са за установяване на относими към спора факти, които не се установяват с вече събрани доказателства. В случай по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установени осъществяването на факти, посочени в чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), определящ обсъжданите в оспореното пред АССГ решение на КЗЛД условия, при които обработването на лични данни е законосъобразно. Тези условия са изброени лимитивно, но не и кумулативно, поради което наличието на само едно от тях е достатъчно да обуслови законосъобразност на обработването, поради което несъбирането на допълнителни доказателства за неосъществяването на факти, съставляващи елементи на друго от условията, не представлява процесуално нарушение, което е в положение да промени формираните фактически и правни изводи на първата инстанция. Като е съобразил правилно относимите към спора факти, а именно съществуването на спор относно парично задължение, произтичащо от договор за кредит, за който едната от страните (кредитополучателя А. Д.) твърди, че не е подписан от него, респективно е нищожен и не го обвързва, АССГ е обосновал извод, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД продължава да има качеството на кредитодател до евентуалното установяване със сила на пресъдено нещо на твърденията на кредитополучателя, че договорът за кредит е нищожен и той не е длъжник по него. Като кредитодател „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е институция по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър и за него съществува задължение, установено в нормативен акт (чл. 10 от цитираната наредба, в приложимата редакция, изм. и доп. ДВ. бр.42 от 28 Май 2019 г. - закон в широкия смисъл на понятието) да събира и подава към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. При сключване на нов договор за кредит или при изменение на вече сключен договор за кредит да подава информация към Централния кредитен регистър в срок до 5 работни дни, считано от датата на сключване на договора или изменението, както и да подават ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Кореспондиращо на това задължение на кредитодателят са правомощията на БНБ да поддържа Централния кредитен регистър с предоставената му от институциите информация, но без да разполага с правомощия да разрешава спорове относно действителността на договорите за кредити и размер на задълженията по тях. Така описаните задължения на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД произтичат от нормативен акт, а за БНБ са официални правомощия, поради което обработването на лични данни на А. Д. по повод договор за кредит от 06.08.2020 г. чрез събиране, подаване и поддържане им в Централния кредитен регистър е законосъобразно на основание чл. 6, § 1, б. „в“ и б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента). Съгласието на физическото лице, носител на данните не е единственото условие, според което обработването им е законосъобразно, респективно липсата на съгласие не е достатъчно да обуслови неправомерност на действията по обработването им. Съгласно цитираните разпоредби от ОРЗД обработването е законосъобразно, когато е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора (в случая „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД) и или е при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора (в случая БНБ). Като е достигнал до същия правен извод АССГ е постановил обосновано съдебно решение в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред касационната инстанция „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е направило разноски за адвокатско възнаграждение (л. 79-80), а БНБ е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направените от тези страни искания те имат право на разноски съответно в размер на 552,19 евро, за който няма възражение за прекомерност и в размер на 102 евро за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение