Решение № 2455 от 06.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8379/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба от Националната агенция за приходите /НАП/- гр. София срещу Решение № 1318 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1715/2024 г. по описа на Административен съд –Благоевград. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго решение по същество, с което исковете на „Слава Резорт“ ЕООД – гр.Петрич срещу НАП с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Редовно призован за съдебно заседание ,НАП се представлява от юриск. Р., коя поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, „Слава Резорт“ЕООД – гр. Петрич, редовно призован, се представлява от адв. Е.Меракова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество.Претендира разноски за настоящата инстанция. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното пред настоящия съдебен състав решение АС- Благоевград е осъдил НАП да заплати на „Слава Ризорт“ ЕООД - гр. Петрич на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди, претърпени от отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-22000123003838-091-001/12.01.2024 г., издаден от М. Михалски, на длъжност Началник Сектор, възложил ревизията и И. ., на длъжност Главен инспектор по приходите / ръководител на ревизията/ в размер на 3631,66 лв и лихва в размер на 324,60 лв, изтекла за периода от 01.04.2024г. до 22.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Обезщетените имуществени вреди се изразяват в платени от дружеството – ищец суми за адвокатско възнаграждение в рамките на задължителното по реда на чл.152 от ДОПК обжалване на ревизионния акт пред по-горестоящия административен орган, изразяващи се, както следва: заплатено от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в размер на 1 815,83 лв за изготвяне и подаване на възражение срещу Ревизионен доклад № Р-22000123003838-092-001/16.11.2023г., съставен по реда на чл.117 от ДОПК и адвокатско възнаграждение в размер на 1815,83 лв за обжалване по административен ред пред директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ОДОП/-гр.София при Централно управление/ЦУ/ на НАП на Ревизионен акт № Р-22000123003838-091-001/12.01.2024 г., отменен с Решение № 434/01.04.2024г. на Директора на дирекция „ОДОП“- София, ведно със сумата от 324,60 лв, представляваща обезщетение за забава върху сбора от цитираните по-горе суми в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.04.2024г. до датата на предявяване на исковата молба. За да постанови този резултат съдът, е приел от фактическа страна, че, доколкото по отношение на дружеството- ищец по предвидения в ДОПК ред е възложено извършване на ревизионно производство за определяне на задълженията му по ЗДДТ за данъчни периоди от 16.06.2022г. до 31.12.2022г. и по ЗКПО за данъчен период от 25.05.2022г. до 31.12.2022г., в рамките на така отпочнатото производство е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22000123003838-092-001/16.11.2023г., с който е направено предложение за установяване на допълнителни задължения на ревизираното дружество по ЗДДС в размер на 12 908,33 лв, ведно със съответните начислени лихви за забава и по ЗКПО – в размер на 2 105,32 лв, ведно със съответните лихви за забава. На 29.12.2023 г. между „Слава Ризорт“ ЕООД и адв.К. Димитрова е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет: изготвяне и подаване на възражение срещу този ревизионен доклад /РД/ при уговорено възнаграждение в размер на 1815,83 лв, платено в брой при подписване на договора. Такова възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК срещу РД е депозирано своевременно от името на дружеството – ищец чрез адв. К.Димитрова, като към същото, наред с другите писмени доказателства, е приложен и договорът за правна защита и съдействие. Въз основа на РД е изготвен Ревизионен акт № Р-22000123003838-091-001/12.01.2024 г., приповтарящ констатациите РД и определящ допълнителни задължения за ревизираното дружество по ЗДДС и ЗКПО в съответствие със съдържанието на РД. На 18.01.2024г. между „Слава Ризорт“ ЕООД и адв.К. Димитрова е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет: изготвяне и подаване на жалба срещу този ревизионен доклад /РД/ при уговорено възнаграждение в размер на 1815,83 лв, платено в брой при подписване на договора. На 29.01.2024г. „Слава Ризорт“ЕООД-гр.Петрич е подало на основание чл.152 от ДОПК чрез адв. К. жалба срещу Ревизионен акт № Р-22000123003838-091-001/12.01.2024 г., сред приложенията към която е и цитираният по-горе договор за правна защита и съдействие. В резултат на това обжалване с Решение № 434/01.04.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София цитираният по-горе РА е отменен в частта му, в която дружеството има правен интерес от обжалване и делото е върнато във вид на преписка за ново произнасяне в 30-дневен срок от връчване на решението. Въз основа на горната фактическа обстановка, АС- Благоевград е приел исковите претенции на „Слава Ризорт“ЕООД – гр.Петрич за основателни и доказани. Базирайки се на разпоредбата на чл.155 от ДОПК, административният съд е приел, че обжалването на РА пред по-горестоящия административен орган – директора на съответната Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, е задължителна процесуална предпоставка за обжалването му по съдебен ред, като в същото време възможност за присъждане на платеното в административното производство по обжалване на РА адвокатско възнаграждение /при благоприятен изход за платилия го от това обжалване/ не е предвидена с нарочна правна норма, поради което единственият вариант за търсенето на подобни суми е редът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според АС-Благоевград в случая се доказва наличието на всяка една от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменен като незаконосъобразен по съответния ред административен акт- Ревизионен акт № Р-22000123003838-091-001/12.01.2024 г. Налице са реално настъпили за ищцовото дружество вреди във вид на надлежно уговорени и платените адвокатски възнаграждения за изготвяне на възражение срещу РД и на жалба срещу РА, като сключването на договорите и плащането на сумите е станало преди осъществяването на адвокатската защита – при подаване на възражението срещу РД и жалбата срещу РА. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения РА и плащането на адвокатските възнаграждения, тъй като, ако не бяха изготвени подготвителният РД и издаденият въз основа на него, но отменен впоследствие от по-горестоящия орган РА, ревизираното дружество не би платило тези суми като адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на извършената от адв. К. Димитрова адвокатска работа по изготвяне на възражение срещу РД и на жалба срещу РА, както и ангажиране и анализ на нови писмени доказателства в рамките на административното производство пред по-горестоящия административен орган, АС- Благоевград е приел за неоснователни направените от НАП възражения за прекомерност на платените суми за адвокатско възнаграждение, още повече, че същите съответстват на определения в Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум за подобен вид дела. По горните съображения съдът е постановил обжалваното в настоящото производство съдебно решение, с което е осъдил НАП да заплати на дружеството ищец претендираните от него суми в пълен размер, ведно със законните последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в производството по възражения срещу РД и обжалване на РА пред по-горестоящия административен орган като имуществена вреда, причинена пряко от отменения ревизионен акт. Правилно е приел основателност на исковите претенции поради наличието и на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на НАП за вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално заплатени адвокатски възнаграждение и причинно-следствена връзка между самото плащане и отменения РА. Обоснован се явява и крайният извод на АС- Благоевград за липса на основание за намаляване размера на претендираните като обезщетение за вреди суми с оглед разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима в настоящата хипотеза с оглед мотивите към ТР № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г. във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от съда съображения за това, че справедливият и съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на производствата, както и на защитавания с отмяната на двата РА материален интерес, размер на обезщетението следва се определи на по 1815,83 лв лв, не намира за необходимо да приповтаря съображенията на АС-Благоевград и препраща към същите като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на „Слава Ризорт“ ЕООД – гр.Петрич сторените в настоящото касационно производство разноски в размер на 339,95 Евро, съставляващи равностойността на 664 лв уговорено и своевременно платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение