Определение № 56 от 23.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г.
ВКСII търговско отделение23.01.2009 г.докладчик Росица Ковачева
Диспозитив
ОТМЕНЯВА Определение от 29.V.2008 г. по гр.д. № 178/ 2008 г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява: ДОПУСКА на основание чл. 391 ал. 1 т. 2 ГПК обезпечение на иска, предявен от “П” ООД - гр. В. срещу “Е” Е. - гр. В. за 12 000 лв. - цена на недвижим имот и за 6300 лв. - договорна неустойка, чрез обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА на собствен на “Е” Е. - гр. В. недвижим имот, предмет на нот.акт № 1* том Х, рег. №12600, д. №1669 от 18. ХІІ.2006 г. на нотариус рег. № 162 Таня А. - район на действие района на Видински районен съд: застроен поземлен имот № І* в ЮПЗ по плана на гр. В., целият с площ от 1499 кв.м., ведно с построената едноетажна масивна сграда - леярски цех със застроена площ 525.20 кв.м., състояща се от три халета, с разположени в тях: в североизточното - вагрянка и формировъчна площ, в средното - земеподготвителен участък, чистачно отделение и формовъчна площ, в югоизточното - сърцарен участък и механичен участък, както и битови помещения на първо ниво и над тях канцеларии и склад, ведно с всички подобрения в имота, при съседи на УПИ: от североизток - път, от югоизток - земеделска земя, от югозапад - земеделска земя и от северозапад - път, при представена от ищеца ГАРАНЦИЯ, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, в размер на 9000 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, образувано по частна жалба на “П“ ООД - гр. В. срещу Определение от 9.VІ.2008 г. по гр.д. № 178/ 2008 г. на Софийски апелативен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се постанови друго, с което да се допусне обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху описания недвижим имот, собственост на ответника. Ответникът по частната жалба ”Е” Е. - гр. В. не изразява становище в дадения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по искане за допускане обезпечение на иска, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца за допускане на обезпечение на иска, по съображения, че е “неизяснена идентификацията на имота по нот.акт и по предварителния договор, предмет на спора”. Определението е неправилно. За да допусне обезпечение на иска, съгласно чл. 391 ГПК, съдът трябва да установи, че ищецът има право за осъдителен иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, като ищецът когато не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1 т.1. Ищецът е поискал обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника, за което е представил нот.акт № 1* том Х, рег. №12600, д. №1669/ 18. ХІІ.2006 г. на нотариус № 1* район на Видински районен съд. Ако се приеме, че въззивният съд не е уважил искането за допускане на обезпечение поради липса на изискването по чл. 391 ал. 1 ГПК, е следвало да допусне обезпечение при представена от ищеца гаранция в определен от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. С оглед цената на иска 18 300 лв., размерът на гаранцията съгласно чл. 391 ал. 3 ГПК може да се определи на 9000 лв. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне обезпечение на иска, чрез налагане възбрана върху имота, собственост на ответника, описан в нот.акт № 175/ 2006 г., при представяне от ищеца на гаранция 9000 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение