Решение № 669 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Й. К., чрез адв. Димитрова като процесуален представител, против решение № 10166 от 24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 12847/2024 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СОС - Н006/13. 10. 2022 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане обективираното в жалбата искане на Р. Й. К. за възстановяване на длъжност като държавен служител и е прекратил производството в тази му част. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението поради несъобразяване от съда на обстоятелството, че към датата на връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, К. е бил в отпуск по болест. Прави искане решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на административния орган да бъде отменена. Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът –изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните чрез пълномощника си в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № СОС - Н006/13. 10. 2022 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която е прекратено служебното правоотношение на Р. Й. К. на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 10 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ от длъжността "главен юрисконсулт" в отдел "Административно - правни дейности и управление на собствеността", дирекция "Правна". С обжалваното решение подаденото срещу заповедта оспорване от страна на Р. Й. К. е отхвърлено като неоснователно. Съдът е оставил без разглеждане обективираното в жалбата искане на Р. Й. К. за възстановяване на длъжност като държавен служител и е прекратил производството в тази му част. За да постанови този резултат, съдът приема оспорения акт за издаден от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 ЗДСл, при спазване на изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че искането за възстановяване на предишната длъжност е недопустимо и е прекратил производството в тази му част. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че заповедта не е връчена по време на отпуск по болест, като извежда извод, че по същество този факт е неотносим към законосъобразността на заповедта, тъй като правният режим, на който се подчиняват служебните правоотношения не предвижда специална закрила при уволнение на държавни служители ползващи отпуск поради временна неработоспособност, освен в хипотезата на чл. 107б ЗДСл. Обосновава извод за изпълнение на двете, предвидени в чл. 12, ал. 1 ЗДСл предпоставки – служителят е назначен за първи път на държавна служба със заповед № СН – 28/30.09.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ, считано от 01.10.2021 г., като към датата на издаване на заповедта и прекратяване на служебното му правоотношение – 13.10.2022 г., при отчитане на ползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни и отпуск за временна нетрудоспособност в размер на 14 дни, общо 19 дни законоустановен отпуск, едногодишният срок за изпитване не е изтекъл. Обосновава извод за спазване целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е назначен със заповед № СН – 28/30.09.2021 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните на длъжност „главен юрисконсулт“ в отдел „Административно – правни дейности и управление на собствеността“ в дирекция „Правна“ при ЦУ на БАБХ. Назначението е след проведен конкурс, на основание чл. 9, чл. 10 д, ал. 4 във връзка с чл. 12 от Закона за държавния служител, считано от 01.10.2021 г. Държавният служител е подписал декларация, че постъпва за първи път на държавна служба. С оспорената заповед № СОС – Н006/13.10.2022 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 12, ал.1 ЗДСЛ, чл. 5, ал.1, т. 2 и т. 10 и ал.2, т.1 от Устройствения правилник на БАБХ от длъжността "главен юрисконсулт" в отдел "Административно - правни дейности и управление на собствеността", дирекция "Правна", считано от 13.10.2022 г. Заповедта е връчена лично на служителя срещу подпис на същата дата. Последвалият болничен не заличава факта на личното получаване на заповедта на посочената дата, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелката Е. Х.. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че искането за възстановяване на предишната длъжност е недопустимо, доколкото съгласно нормата на чл. 122 от ЗДСл, възстановяването на предишна длъжност настъпва по силата на закона след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и явяване на служителя за заемането й в съответната структура в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. Правилно съдът приема, че административният акт е постановен от компетентен административен орган и в предвидената в чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. В заповедта е посочено правното основание за нейното издаване, което съответства на фактическото такова. Прекратяването на служебното правоотношение в срока за изпитване по чл. 12, ал. 1 ЗДСл не изисква излагане на изрични мотиви. При издаване на заповедта са спазени и административнопроизводствените правила. Производството протича по инициатива на органа по назначаването и не изисква ангажиране на доказателства от страна на държавния служител. Той разполага с правото да оспори заповедта с конкретни възражения срещу нейното издаване. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава право на работодателя при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без съобразяване изискванията на чл. 103 ЗДСл. Правилен и обоснован е изводът на съда, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение - служителят е назначен за първи път на държавна служба и е освободен в рамките на едногодишния срок за изпитване. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 ЗДСл е да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на държавния служител за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя и характера и изискванията на заеманата длъжност, която преценка за органа е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, което обосновава и липсата на изискване за мотивираност. Върховният административен съд безпротиворечиво приема в практиката си, че заповед, издадена по чл. 12, ал. 1 ЗДСл не подлежи на изрично мотивиране с причините за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като тази заповед се издава в условията на оперативна самостоятелност. Това право на органа по назначаването е установено с цел да се осигури най-ефективното функциониране на администрацията. Аргументиран и в съответствие със законовата уредба е изводът, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба на длъжност „главен юрисконсулт“ в отдел „Административно – правни дейности и управление на собствеността“ в дирекция „Правна“ при ЦУ на БАБХ, считано от 01.10.2021г., а служебното му правоотношение е прекратено с оспорената заповед, считано от 13.10.2022г., т.е. в едногодишния срок по чл. 12, ал. 3 ЗДСл. Съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗДСл и е отчетен ползвания от служителя разрешен платен годишен отпуск и такъв за временна неработоспособност в общ размер на 19 дни. Условията на чл. 12, ал. 1 ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Доводът на касационния жалбоподател, че към датата на връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение – 13.10.2022 г., същият е бил в отпуск по болест е неоснователен. Видно от заповедта същата му е връчена лично срещу собственоръчно положен подпис на 13.10.2022 г. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на чл. 12, ал. 3 ЗДСл не предоставя защита за държавния служител по отношение прекратяване на служебното правоотношение по време на разрешен отпуск, а напротив – регламентира удължаване на едногодишния срок в полза на органа по назначаването. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като съдържа мотиви в подкрепа на направените изводи, които се възприемат от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. Предвид гореизложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изложеното направеното искане за присъждане на разноски от процесуалният представител на ответника се явява основателно. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102.26 евро или 200 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,