Определение № 87 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 671/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение15.03.2016 г.докладчик Бойка Стоилова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Й. С. П. от [населено място] за отмяна на решението на Софийския окръжен съд, ГО, първи въззивен състав, № 97/17.ІІ.2011г. по гр.д. № 662/2010г.
ОСЪЖДА Й. С. П. от [населено място] да заплати на „П., Р. И О.” ЕАД София 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на молителя на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
София, 15.03.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б. Стоилова гр. дело № 671 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307 ал.1 ГПК по делото, образувано по молбата на адвокат Е. като процесуален представител на Й. С. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския окръжен съд /СОС/ № 97 от 17.ІІ.2011г. по гр.д. № 662/2010г.
Ответникът по молбата за отмяна „П., р.и о.” ЕАД / [фирма]/ в отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК чрез юрисконсулт М.Т. е заел становище за нейната недопустимост поради просрочването й. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение от 17.ІІ.2011г. по гр.д. № 662/2011г., касационната жалба на П. срещу което е върната с влязло в сила на 13.ХІІ.2011г. определение № 209/13.VІ.2011г. по гр.д. № 593/2011г. на ВКС ІІ ГО, СОС е оставил в сила решението на Ихтиманския РС от 29.ІV.2010г. по гр.д. № 401/2007г., с което е отхвърлен предявеният от Й. С.П. срещу [фирма] ревандикационен иск относно втори надпартерен етаж на вила „С.”, находяща се в [населено място] проход, [улица], УПИ -*кв. пл. № * по плана на [населено място].
За да постанови решението, решаващият съд е приел, че не е установено по делото да е настъпило възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ на процесния втори надпартерен етаж, тъй като той не съществува реално до размерите, в които е бил към момента на одържавяването му, касае се до нов обект, възникнал при пристрояване и надстрояване /етажът е частично надзидан с около 30 см с цел игнориране дебелината на караваната между етажа и покрива на конструкцията, с колкото е увеличена светлата му височина/, със замяна на гредореда с железобетонна плоча.
Молбата за отмяна е подадена по пощата на 04.ХІІ.2015г.
В молбата се сочи, че след влизането в сила на атакуваното решение през м.август 2015г. молителката подала искане до [община] да се заличи в партидата й вторият надпартерен етаж /трети/, тъй като продължавали да й събират данък за него, че за целта й поискали скица на имота и заверен препис от решението, че при получаване на скицата от общината, издадена на 24.VІІІ.2015г., молителката установила, че сградата се води на четири етажа по плана от 1976г., а не на три, както било прието в съдебното решение. В началото на м.септември 2015г. трето лице предало на молителката документи, намерени в изгорялата къща на родителите й в [населено място], сред които и писмена защита на ГД „Управление на собствеността, профилактика и отдих” София по гр.д. № 4544/1995г. на ВКС, по което тя и праводателите й не са били страни, но което касае процесната сграда, като в този документ се излагали съображения освен за приземен, първи и втори надпартерен етаж, и за събрани по делото доказателства за наличие на тавански полуетаж, т.е. на четвърти етаж. На 14.ІХ.2015г. молителката се снабдила от „Държавен архив” с копие от писмо изх. № 11/28.ІІ.1950г. от РКУ Б. с приложен списък – сведения за бившите собственици на ресторанти, вили и пр., в което под № 57 били имената на С. и В. П. – вила „”, състояща се от 4 етажа с 31 стаи, което било доказателство, че вилата е била триетажна с четвърти тавански полуетаж, а не двуетажна с тавански полуетаж, както приел съдът. Молителката не знаела, че вилата е на четири етажа, а не на три, и не е могла да установи дали етажността се е променила поради реконструкцията или е била така при одържавяването, които обстоятелства не били установени и с експертизите по делото. Това й станало известно при посочените обстоятелства. По делото било установено, че пристрояването обхваща последният тавански етаж – полуетаж в подпокривното пространство, но съдът неправилно приел, че „тавански” и „втори надпартерен” етажи са идентични. Въпросът какво представлява сградата при отчуждаването й и след реконструкцията през 1986г. бил от съществено значение за изхода на спора по делото. Налице било основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за исканата отмяна - открити били нови обстоятелства и нови писмени доказателства /посоченото писмо от 1950г. и списък към него, защитата на НОИ по гр.д. № 4544/1995г. и скицата от 24.VІІІ.2015г./, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото, тъй като молителката научила за тях едва с получаването на документите от „Държавен архив”.
ВКС на РБ намира, че молбата за отмяна е подадена след изтичането на предвидения в чл.305 ал.1 т.1 ГПК преклузивен срок – три месеца, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Твърдението на молителката е, че е узнала за релевираното ново обстоятелство най-напред от издадената й от [община] на 24.VІІІ.2015г. скица по плана от 1996г. /в скицата е посочено по плана от 1977г./. Следователно това е денят, от който срокът за подаване на молбата следва да се брои - в този ден на П. е станало известно новото обстоятелство и в същия ден тя се е снабдила /могла е да се снабди – тогава е издадена скицата/ с писменото доказателство за него. При това положение молбата за отмяна е следвало да бъде депозирана до 24.ХІ.2015г. – вторник, работен ден. Молбата обаче е подадена на 04.ХІІ.2015г., което обосновава извод за просрочването й. Следва да се отбележи и че не е имало пречка при добро водене на делото от страна на молителката тя да се снабди още в инстанционното производство с представените доказателства, изходящи от „Държавен архив” и от [община].
При това положение молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК и чл.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Й. С. П. от [населено място] за отмяна на решението на Софийския окръжен съд, ГО, първи въззивен състав, № 97/17.ІІ.2011г. по гр.д. № 662/2010г.
ОСЪЖДА Й. С. П. от [населено място] да заплати на „П., Р. И О.” ЕАД София 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на молителя на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.307 ал.1 ГПК по делото, образувано по молбата на адвокат Е. като процесуален представител на Й. С. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския окръжен съд /СОС/ № 97 от 17.ІІ.2011г. по гр.д. № 662/2010г.
Ответникът по молбата за отмяна „П., р.и о.” ЕАД / [фирма]/ в отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК чрез юрисконсулт М.Т. е заел становище за нейната недопустимост поради просрочването й. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение от 17.ІІ.2011г. по гр.д. № 662/2011г., касационната жалба на П. срещу което е върната с влязло в сила на 13.ХІІ.2011г. определение № 209/13.VІ.2011г. по гр.д. № 593/2011г. на ВКС ІІ ГО, СОС е оставил в сила решението на Ихтиманския РС от 29.ІV.2010г. по гр.д. № 401/2007г., с което е отхвърлен предявеният от Й. С.П. срещу [фирма] ревандикационен иск относно втори надпартерен етаж на вила „С.”, находяща се в [населено място] проход, [улица], УПИ -*кв. пл. № * по плана на [населено място].
За да постанови решението, решаващият съд е приел, че не е установено по делото да е настъпило възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ на процесния втори надпартерен етаж, тъй като той не съществува реално до размерите, в които е бил към момента на одържавяването му, касае се до нов обект, възникнал при пристрояване и надстрояване /етажът е частично надзидан с около 30 см с цел игнориране дебелината на караваната между етажа и покрива на конструкцията, с колкото е увеличена светлата му височина/, със замяна на гредореда с железобетонна плоча.
Молбата за отмяна е подадена по пощата на 04.ХІІ.2015г.
В молбата се сочи, че след влизането в сила на атакуваното решение през м.август 2015г. молителката подала искане до [община] да се заличи в партидата й вторият надпартерен етаж /трети/, тъй като продължавали да й събират данък за него, че за целта й поискали скица на имота и заверен препис от решението, че при получаване на скицата от общината, издадена на 24.VІІІ.2015г., молителката установила, че сградата се води на четири етажа по плана от 1976г., а не на три, както било прието в съдебното решение. В началото на м.септември 2015г. трето лице предало на молителката документи, намерени в изгорялата къща на родителите й в [населено място], сред които и писмена защита на ГД „Управление на собствеността, профилактика и отдих” София по гр.д. № 4544/1995г. на ВКС, по което тя и праводателите й не са били страни, но което касае процесната сграда, като в този документ се излагали съображения освен за приземен, първи и втори надпартерен етаж, и за събрани по делото доказателства за наличие на тавански полуетаж, т.е. на четвърти етаж. На 14.ІХ.2015г. молителката се снабдила от „Държавен архив” с копие от писмо изх. № 11/28.ІІ.1950г. от РКУ Б. с приложен списък – сведения за бившите собственици на ресторанти, вили и пр., в което под № 57 били имената на С. и В. П. – вила „”, състояща се от 4 етажа с 31 стаи, което било доказателство, че вилата е била триетажна с четвърти тавански полуетаж, а не двуетажна с тавански полуетаж, както приел съдът. Молителката не знаела, че вилата е на четири етажа, а не на три, и не е могла да установи дали етажността се е променила поради реконструкцията или е била така при одържавяването, които обстоятелства не били установени и с експертизите по делото. Това й станало известно при посочените обстоятелства. По делото било установено, че пристрояването обхваща последният тавански етаж – полуетаж в подпокривното пространство, но съдът неправилно приел, че „тавански” и „втори надпартерен” етажи са идентични. Въпросът какво представлява сградата при отчуждаването й и след реконструкцията през 1986г. бил от съществено значение за изхода на спора по делото. Налице било основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за исканата отмяна - открити били нови обстоятелства и нови писмени доказателства /посоченото писмо от 1950г. и списък към него, защитата на НОИ по гр.д. № 4544/1995г. и скицата от 24.VІІІ.2015г./, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото, тъй като молителката научила за тях едва с получаването на документите от „Държавен архив”.
ВКС на РБ намира, че молбата за отмяна е подадена след изтичането на предвидения в чл.305 ал.1 т.1 ГПК преклузивен срок – три месеца, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Твърдението на молителката е, че е узнала за релевираното ново обстоятелство най-напред от издадената й от [община] на 24.VІІІ.2015г. скица по плана от 1996г. /в скицата е посочено по плана от 1977г./. Следователно това е денят, от който срокът за подаване на молбата следва да се брои - в този ден на П. е станало известно новото обстоятелство и в същия ден тя се е снабдила /могла е да се снабди – тогава е издадена скицата/ с писменото доказателство за него. При това положение молбата за отмяна е следвало да бъде депозирана до 24.ХІ.2015г. – вторник, работен ден. Молбата обаче е подадена на 04.ХІІ.2015г., което обосновава извод за просрочването й. Следва да се отбележи и че не е имало пречка при добро водене на делото от страна на молителката тя да се снабди още в инстанционното производство с представените доказателства, изходящи от „Държавен архив” и от [община].
При това положение молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК и чл.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,