Определение № 202 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 71/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение12.03.2012 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение №495 от 28.10.2011 г. на Видинския окръжен съд по гр. дело №111/2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е образувано по частна жалба на Ц. П. Д., [населено място], срещу определение №495 от 28.10.2011 г. на Видинския окръжен съд по гр. дело №111/2011 г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса от 25 лв. за произнасяне по допускане на касационно обжалване. В обжалваното определение е посочено, че Ц. П. Д. притежава достатъчно средства да заплати таксата, защото получава пенсия в размер на 515 лв. и упражнява търговска дейност като [фирма]. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Имуществото се състои от права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. Имуществото също може да дава доход, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., но този доход е винаги по-малък от цената на имуществото. При преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. В този смисъл е задължителната съдебна практика – определение №553 от 01.10.2010 год. по ч. гр. дело №448/2010 г. на ВКС, IV г.о. В случая жалбоподателят получава пенсия в размер на 515 лв., упражнява търговска дейност като [фирма], притежава двустаен апартамент в София и лек автомобил „Х.”, поради което разполага с достатъчно средства да заплати дължимата такса от 25 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.