Решение № 5257 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител М. Б. Методиев, против Решение № 37751 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7743/2024 г. по описа на Административен съд – София - град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът „Диахелт“ ЕООД, гр. София, чрез адв. М. Е.-Тал дава отговор на касационната жалба като счита същата за неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция, както и намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради прекомерност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град е Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-401/11.07.2024 г. на вр.и.д. управител на НЗОК, с която на дружеството е наложена финансова неустойка в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 16, ал. 2 от индивидуалния договор, сключен между страните. От фактическа страна по делото е установено следното: „Диахелт“ ЕООД притежава разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека „Дина мед“ с рег. № 221688 и има сключен с НЗОК Договор № 228092/1.01.2024 г. (ИД) за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, заплащани изцяло или частично от НЗОК. Със заповед на управителя на НЗОК е разпоредена тематична проверка на аптеката за периода 15.04.2024 г. – 19.04.2024 г. При извършената на 15.04.2024 г. около 22:15 ч. проверка контролните органи установили, че в аптеката работи единствено Р. Н. И., студент по фармация, без присъствие на магистър-фармацевт. На проверяващите било отказано изпълнение на електронно предписание, заплащано от НЗОК. Констатирано било отсъствието както на ръководителя на аптеката магистър фармацевт Д. С., така и на магистър фармацевт А. Й., която по график следвало да бъде на работа. След телефонно обаждане, магистър фармацевт Й. се явила в аптеката. Съставен бил протокол, с който били установени нарушения на чл. 16, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор и било предложено налагане на санкции. Срещу протокола, „Диахелт“ ЕООД подало възражение, което било разгледано от арбитражна комисия при СЗОК. Комисията не достигнала до решение относно нарушението по чл. 16, ал. 2 от договора, поради равен брой гласове. По отношение на нарушението по чл. 6, ал. 1 и предложената санкция в размер на 5 000 лв. – отпускане от неправоспособно лице, комисията е приела възражението за основателно, тъй като, както е описано в констативния протокол, отпускане по рецепта по НЗОК не е имало, следователно това нарушение не е извършено. Въз основа на констативния протокол и решението на арбитражната комисия управителят на НЗОК издал процесната заповед, с която на аптеката била наложена финансова неустойка в размер на 3 000 лв. за първо нарушение на чл. 16, ал. 2 от индивидуалния договор. Издадената Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-401/11.07.2024 г. е обжалвана по съдебен ред като Административен съд – София – град намира оспорването за основателно. Твърди, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно по своя резултат. Законосъобразен е изводът на съда, че поради своята правноорганизационна форма аптеката не може да субект на отговорност за нарушения на договора с НЗОК, сключен с търговеца на лекарствени продукти. Посочването на ненадлежен адресат представлява нарушение на материалния закон, тъй като санкции не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото нормативен акт не предвижда това, поради което и за оспорваната заповед е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК (Решение № 12754 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5897/2025 г., VI о.). Съгласно чл. 16, ал. 2 от ИД „през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК“. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на проверката в аптека „Дина мед“ не е присъствал магистър-фармацевт, който да осигури изпълнението на това договорно задължение. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ИД санкционира единствено активно поведение по отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, като изключва бездействието като форма на нарушение. Действително, бездействието не е равнозначно на извършването на действие, но в конкретния случай именно липсата на дължимото поведение през цялото работно време на аптеката е довела до неизпълнение на задължението за отпускане на съответните продукти. Следователно нарушение е налице както когато отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се осъществява само през част от работното време, така и когато изобщо не се извършва. Изпълнение на задължението би било налице единствено при пълното му и непрекъснато осъществяване, съобразно договореното между страните и обективирано в индивидуалния договор. Не следва да бъде споделен и изводът на Административен съд – София-град, че конкретизацията в чл. 16, ал. 2 от ИД се отнася до всички ЛП, МИ и ДХСМЦ, предлагани в аптеката, а не само до тези, заплащани от НЗОК. Напротив, граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата води до обратния извод. Съгласно чл. 16, ал. 2 от ИД „през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК“, като уточнението след запетаята недвусмислено ограничава приложното поле на нормата единствено до продуктите, чието заплащане се поема изцяло или частично от НЗОК. Следователно предмет на договорната уредба и съответно на настоящото производство са само лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК. Останалите лекарствени продукти, които не се реимбурсират от касата, не попадат в обхвата на индивидуалния договор и са ирелевантни за спора. На следващо място, не следва да бъде споделено и становището, че отсъствието на магистър-фармацевт към момента на проверката е било с „пренебрежима продължителност“. Действително, това обстоятелство не е довело до осъществяване на фактическо незаконосъобразно действие, каквото би било например отпускането на лекарствени продукти от намиращия се в аптеката студент по фармация. Независимо от това, самото отсъствие на магистър-фармацевт обективно изключва спазването на изискването за непрекъснато присъствие, установено в чл. 6 от ИД, съгласно който „отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт/и, работещ/и в нея“. Следователно нарушението се изразява не в извършването на неправомерно отпускане на лекарствени продукти, а в липсата на необходимата организация и обезпеченост на дейността, гарантираща изпълнение на договорните задължения през цялото работно време на аптеката. До аналогични изводи е достигнала и Арбитражната комисия при разглеждане на възражението на дружеството по отношение на констатираното за основателно нарушение на чл. 16, ал. 2 от ИД. Въпреки констатираните неточности, изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, следва да бъде споделен от настоящата касационна инстанция. С оглед на изложеното и при липса на пороците обективирани в чл. 209 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат постановени претендираните от ответната страна разноски за касационната инстанция в размер на 420 евро (четиристотин и двадесет евро), представляващи изплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: