Определение № 1479 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1154/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Я. Г., чрез адвокат Георгиева, против Протоколно определение №5673/08.12.2025г., постановено по административно дело №897/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед №1768/04.11.2024г. на зам. кмета на Община Велинград и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за отсъствие на правен интерес от оспорването на основанията по чл. 131 от ЗУТ. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - зам. кмета на Община Велинград, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Ответната страна – В. Е. Б., в писмен отговор оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената заповед е одобрен проект за изменение на ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, предвиждащ частично изменение на ПР, като за ПИ 10450.501.3353, който е част от УПИ L – „за ЖС, търговия и услуги“, кв.3441 по РП на гр.Велинград, по имотните граници се образува нов УПИ LV 3353 „за ЖС, търговия и услуги“ с площ 317 кв.м., както и частично изменение на ПЗ, предвиждащ в новообразувания имот ново застроително петно за „свободно застрояване“. Оспорващият Т. Я. Г. се легитимира като собственик на УПИ LIV-1952, 7661, 7662, 7663 „За ЖС, търговия и услуги“, кв. 3441. За да остави жалбата без разглеждане, съдът е изследвал всички хипотези за обосноваване на правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, след като назначил, изслушал и приел СТЕ, която не е оспорена от страните. Развил правни изводи, че такъв не се установява, поради което е прекратил производството по делото. Възприетите от съда фактически установявания са верни и се подкрепят от събраните по делото доказателства, в това число и от изслушано експертно заключение. Изложените в обжалваното протоколно определение правни изводи са съобразени с материалния закон, поради което изцяло се споделят от настоящия съд. Предвид местонахождението на имота на оспорващия и видно от заключението на СТЕ е, че същия не притежава правен интерес от оспорването на никое от основанията по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Имотът му не е предмет на процедираното изменение, съответно е извън обхвата на т.1 и т.5 от тази норма. На следващо място, не се явява пряко съседен спрямо имота, предмет на заповедта, съответно е извън обхвата на т.2, т.3 и т.4 на ал.2 от чл.131 от ЗУТ. Доводите, изложени в частната жалба, за наличие на правен интерес, тъй като имало разминаване в графичната и текстовата част на заповедта, са въпроси по същество на спора, които са изследвани от приетата СТЕ, като от значение за установяване качеството на заинтересовано лице по оспорването на процесната заповед е установената липса на обща регулационна граница между имота, предмет на заповедта и имота на оспорващия. С оглед горното, оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,