Решение № 3437 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 535 от 26.03.2025 г. по адм. дело № 553/2024 г. на Административен съд – Търговище.

С обжалваното решение АС – Търговище е отменил по жалба на „Бим Агро“ ЕООД Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/1380#4 от 20.08.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 в частта, с която е постановен отказ по заявление с УИН: 25.12.0620/16100, подадено от жалбоподателя като земеделски стопанин с УРН 454894 за подпомагане за кампания 2020 с финансова помощ и са наложени намаления и редукции, както следва: Подмярка 13. 1 /HP 1 - редукции в размер на 1042. 89 лв.; Подмярка 13. 2/НР 2 - редукции в размер на 684. 51 лв.; СЕПП - намаления в размер на 76 906. 57 лв. и редукции в размер на 26 877. 26 лв.; СПП - редукции в размер на 219. 63 лв.; СПК - редукции в размер на 869. ЗЗ лв.; Зелени директни плащания - намаления в размер на 26 150. 82 лв. и редукции в размер на 18 041. 56 лв.; Сума за възстановяване от ФД - редукция в размер на 610. 88 лв.; Подмярка 13. 3/HP 3 - редукции в размер на 371. 35 лв. Съдът е изпратил преписката по отменената част на уведомителното писмо за ново разглеждане и произнасяне по същество на административния орган.

С решението съдът е приел на основание чл. 194, ал. 3 вр. 193 ГПК и чл. 144 от АПК за установено по отношение на Държавен фонд "Земеделие"- РА гр. София и признал за неистински доклад за проверка на място /ПнМ/ "Кръстосано спазване ДТИ частични-2020" във връзка със заявка № 428200, подадена от кандидат "БИМ агро" ЕООД, в частта на стр. 23 от него, с която е констатирано неспазване на Национален стандарт 6, забраняващ изгарянето на стърнища, поради установена на 17.08.2020 г. опожарена площ от 107, 56 ха в: БЗС № 56424-120-16-5-1; БЗС № 56424-120-17-13; БЗС № 56424-120-16-2-1; БЗС № 56424-120-16-1; БЗС № 56424-120-16-1; БЗС № 56424-120-6-1; БЗС № 56424-120-15-1; БЗС № 56424-120-14-3; БЗС № 56424-120-4-1.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно не е съобразил, че опожарените площи на „Бим Агро“ ЕООД не са признати за форсмажорно обстоятелство според приложимите за кампания 2020 разпоредби на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г. временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които за календарната година се установи, че са опожарени. В случая за опожарените площи на „Бим Агро“ ЕООД е издадена служебна бележка, че са запалени по небрежност и не е признато форсмажорно обстоятелство. Оспорва като неправилни изводите на съда, че след като заявените за подпомагане земеделски площи са включени в одобрения слой „Площи, допустими за подпомагане“, ДФ „Земеделие“ не разполага с правото да извършва проверки на място и да отчита резултатите от същите в процеса по оторизация на заявеното от земеделския производител финансово подпомагане. Поддържа, че при издаване на обжалваното уведомително писмо са спазени указанията на съда, с което е отменено първоначалното уведомително писмо по заявлението на „Бим Агро“ ЕООД за кампания 2020 и в същото се съдържат подробни пояснения относно отделните колони и таблици в акта. Сочи, че оторизираните суми, наложените намаления и административни санкции са в съответствие с установените фактически обстоятелства и са изчислени при правилно приложение на нормативните разпоредби. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се отхвърли първоначалната жалба срещу оспореното уведомително писмо. Претендира разноски за двете инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на касационния ответник.

Ответникът по касационната жалба – „Бим Агро“ ЕООД, чрез пълномощника си, представя писмено становище, в което поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на „Бим Агро“ ЕООД срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/1380#4 от 20.08.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 в частта, с която е постановен отказ по заявление с УИН: 25.12.0620/16100, подадено от жалбоподателя като земеделски стопанин с УРН 454894 за подпомагане за кампания 2020 с финансова помощ по заявените схеми и мерки и са наложени намаления, редукции и административни санкции.

Обжалваното уведомително писмо е издадено в изпълнение на влязло в сила решение № 11640 от 27.11.2023 г. по адм. дело № 4507/2023 г. на Върховния административен съд, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/1380 от 11.03.2022 г. и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане с указания да се изложат мотиви за наложените рестрикции по заявлението за подпомагане на земеделския производител.

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

На 14.05.2020 г. „Бим Агро“ ЕООД е подало заявление за подпомагане с УИН: 25.12.0620/16100, /форма за юридически лица/ за кампания 2020 г. за финансова помощ по посочените схеми и мерки.

На 25.07.2020 г. е възникнал пожар в землищата на с. Пиренец и с. Добротица, община Антоново, в който са попаднали земеделски прощи, стопанисвани от “Бим Агро“ ЕООД и заявени за подпомагане за кампания 2020. Тук следва да се отбележи, че пасищата в с. Добротица са заявени за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ и не са предмет на настоящия спор по делото.

На 28.07.2020 г. е съставен протокол за регистриран горски пожар рег. № 1600/28.07.2020 г. по описа на ТП ДГС, в който е посочено, че от пожара са засегнати горски територии 12 дка и земеделска земя 1100 дка, а като предполагаема причина е отразено - небрежност при боравене с открит огън.

„Бим Агро“ ЕООД е подал сигнал с изх. № 67/13.08.2020 г. до РУ „Полиция“ Омуртаг и полицейски участък – гр. Антоново за възникналия пожар, с искане да се установи извършителя.

Съгласно служебна бележка рег. № 744500-20/01.09.2020 г., издадена от началника на РСПБЗН – Антоново, възникналият на 25.07.2020 г. пожар в суха трева е по причина – небрежност при боравене с открит огън.

„Бим Агро“ ЕООД в заявлението до ДФ „Земеделие“ за форсмажор и приложените по делото декларация по чл. 43 АПК сочи като засегнати от пожара следните земеделски площи:

1. БЗС № 56424-120-14-3 със заявена площ 30,44 ха, опожарена площ 20,44 ха

2. БЗС № 56424-120-15-1 със заявена площ 9,98 ха, опожарена площ 9,98 ха;

3. БЗС № 56424-120-17-13 със заявена площ 60,38 ха, опожарена площ 37,383 ха;

4. БЗС № 56424-120-4-1 със заявена площ 5,70 ха, опожарена площ 5,70 ха;

5. БЗС № 56424-120-6-1 със заявена площ 7, 28 ха, опожарена площ 7,28 ха и

6. БЗС 56424-16-3-12 със заявена площ 47,58 ха, опожарена площ 18,90 ха.

Според данните на заявителя общата засегната площ възлиза на 99,683 ха.

Със заявление вх. № РД-12-05-56/19.08.2020 г. до директора на ОДЗ – Търговище, „Бим Агро“ ЕООД е посочил, че от пожара са засегнати пасища в с. Добротица и стърнища на земеделски площи в с. Пиренец, с конкретно посочени номера на БЗС и ха, с искане да се назначи комисия за точно установяване на опожарените площи.

На 01.09.2020 г., комисия, назначена със заповед на директора на ОДЗ- Търговище, във връзка със заявлението с вх. № РД-12-05-56/19.08.20202 г. на „Бим Агро“ ЕООД, е извършила оглед на щети, нанесени от възникнал пожар, за който е съставила протокол № РД-04-229/01.09.2020 г. на ОДЗ – Търговище. В протокола са посочени шест парцела с обща площ 99,685 ха в землището на с. Пиренец:

1. БЗС № 56424-120-14-3 с площ 20,441 ха;

2. БЗС № 56424-120-15-1 с площ 9,977 ха;

3. БЗС № 56424-120-17-13 с площ 37,383 ха;

4. БЗС № 56424-120-4-1 с площ 5,704 ха;

5. БЗС № 56424-120-6-1 с площ 7,277 ха;

6. БЗС № 56424-15-3-2 с площ 18,903 ха (вероятно е допусната техн. грешка като вместо 56424-16-3-2 е посочено 56424-15-3-2, т.к. опожарената площ съвпада).

Комисията е констатирала, че към момента на проверката земеделските площи са обработени (дисковани, продълбочени) и трудно би се доказало колко е засегнатата площ, както и че дървесната растителност погранично на обработваемия блок е обгорена. Комисията е приела за достоверни замерванията от РСПБЗН – Антоново и инспектората на ДФЗ.

По делото не са приобщени данни за извършени замервания от инспектората на ДФЗ преди проверката на комосията.

Индивидуалната за всеки от БЗС и общата опожарена площ по цитирания протокол, която възлиза на 99,685 ха, съвпада с общата площ на опожарените площи, посочени от земеделския производител.

Със заповед № 423441 от 01.09.2020 г. е наредено извършване на проверка на място на заявените за подпомагане земеделски площи от „“Бим Агро“ ЕООД, за което дружеството е уведомено. На парцелите, стопанисвани от дружеството е направена комбинирана проверка на площи – проверка на място и проверка на място чрез дистанционен контрол от Технически инспекторат на ДФЗ през периода 04.09.2020 г. – 02.10.2020 г. За извършената проверка на място е изготвен доклад за проверка на площи в периода 04.09.2020 г. – 02.10.2020 г., приложен по досиетата „ПнМ“ № 401577, № 423441 и № 429118, представени в електронен вид. Установените при тази проверка на място площи и начин на трайно ползване за всеки от парцелите, включително заявените като частично или напълно опожарени (изброени по-горе), измерени с GPS са еднакви/равни на заявените от земеделския производител, като не са констатирани нередности. Дружеството е уведомено с УП № 01-0042/260/391 от 26.10.2020 г. за резултатите от проверките.

С доклад за проверка на място /ПнМ/ "Кръстосано спазване ДТИ частични-2020", с дата на проверката 10.12.2020 г., във връзка със заявка № 428200, подадена от кандидата "Бим Агро" ЕООД, в графа „Забележка“, на стр. 23 е констатирано, че на 17.08.2020 г. е установена опожарена площ от 107,56 ха в: 1) БЗС 56424-16-5-1; 2) БЗС № 56424-120-17-13; 3) БЗС 56424-16-2-1; 4) БЗС 56424-120-16-1; 5) БЗС 56424-120-16-1; 6) БЗС № 56424-120-6-1; 7) БЗС № 56424-120-15-1; 8) БЗС № 56424-120-14-3 и 9) БЗС № 56424-120-4-1., с което е нарушен Национален стандарт 6 – забрана за палене на стърнища.

Дружеството е подало възражение с вх. № 01-042-2600/555 от 21.12.2020 г. по доклада от проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични – 2020“ по заявка 428200, с дата на проверката 10.12.2020 г., на първо място, че опожарените стърнища са с площ 107,56 ха, като отново изброява БЗС и опожарените площи, заявени от него и цитирани по-горе, както и че е включен парцел 56424-16-5-1, т. к. същият не е заявяван от кандидата за подпомагане. Отново заявява, че е налице форсмажор, дружеството не е пряко отговорно за пожара и няма основания за налагане на санкции за неспазване на НС 6.

По делото е представено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.11.2020 г. на РП – Търговище поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

В обжалваното уведомително писмо установените площи при проверките на място за всеки от спорните парцели са отразени в Таблица 1, колона 4. Според поясненията към колоните в таблицата от общо наддекларираната площ 114,71 ха, 107,56 ха е недопустима за подпомагане поради опожаряване. В уведомителното писмо са изброени осем БЗС, с причина за наддеклариране – 2* (опожаряване, напълно или частично), като освен посочените от „Бим Агро“ ЕООД шест БЗС, визирани по-горе, са включени БЗС 56424-120-16-1 със заявена площ 0,97 ха, установена площ 0,92 и наддекларирана площ 0,05 ха и БЗС 56424-16-2-1 със заявена площ 1,54 ха, установена площ 0,62 и наддекларирана площ 0,62 ха. Видно също от Таблица № 1 в обжалваното УП е, че са съобразени възраженията на оспорващия по доклада от проверка от 10.12.2020 г. – коригирано е повторението на БЗС 56424-120-16-1 и е изключен 56424-16-5-1, който не е заявяван за подпомагане. Според недопустимите площи в колона 7 от Таблица 1, общата площ приета за недопустима поради опожаряване е 107,64 ха.

По всички схеми и мерки заявени от кандидата поради неспазване на изискванията за добро управление (ЗИУ) и Стандартите за добро екологично състояние (ДЗЕС) и по-конкретно – нарушен Национален стандарт 6 „Забранява се изгарянето на стърнища“ са наложени редукции, посочени в Таблица 13 от УП, с пояснения към редовете от същата.

В производството пред първата инстанция е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение и поясненията на вещото лице в съдебно заседание БЗС № 56424-120-14-3; БЗС № 56424-120-15-1; БЗС № 56424-120-17-13; БЗС № 56424-120-4-1; БЗС № 56424-120-6-1; БЗС 56424-16-3-12; БЗС 56424-120-16-1 и БЗС 56424-16-2-1 попадат в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Експертът е потвърдил данните по делото, че БЗС 56424-120-16-1 и БЗС 56424-16-2-1 не са заявени от „Бим Агро“ ЕООД като опожарени и не са вписани в протокола на комисията от проверката на 01.09.2020 година. Посочил е, че данни за измервания по делото няма и не могат да се извлекат от представените по делото доказателства, т. к. не са представени снимков материал и извършени измервания, за каквито има индиции, че са направени.

При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма. По отношение на изложените в акта мотиви, съдът е посочил, че позволяват да се изведе волята на административния орган и причините за отказа да се одобрят изцяло заявените суми за подпомагане по съответните схеми и мерки, наложените редукции и административни санкции. Съгласно данните в уведомителното писмо и данните в административната преписка, от заявените за подпомагане 813 земеделски парцели, Разплащателната агенция е приела за недопустими за подпомагане 114,71 ха, от които опожарени площи – 107,56 ха и надвишаващи действителния размер на БЗС – 7,15 ха. Наложените редукции и намаления са обосновани с разпоредбите на чл. 43, ал. 4 и ал. 3, т. 4 и 6 (отм.) ЗПЗП, в приложимата редакция, чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г., член 8, параграф 1, член 91 и член 93 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и Регламент (ЕС) 1307/2013.

Съдът е приел, че ответникът не се е съобразил със Заповед № РД 09-155/23.02.2020 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният слой „Площи, допустими за подпомагане“ като е приел, че 114,71 ха са недопустими за подпомагане, въпреки че са включени в слоя ПДП. На следващо място съдът е достигнал до извод, че неправилно административният орган е изключил от подпомагане земеделските площи, засегнати от пожар. В тази насока е посочил, че съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. площите по ал. 1 и 2 не се включват в слой „Площи, допустими за подпомагане“, т. е. по аргумент на противното след като процесните площи са включени в одобрения от министъра на земеделието и храните слой ПДП, неправилно Разплащателната агенция е отказала подпомагане на основание чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 година.

Съдът е намерил, че при определянето на процесните площи като наддекларирани е следвало да бъдат взети предвид приложимите норми на Регламент (ЕС) 1306/2013. Посочил е, че съобразно член 63, параграф 2 Регламент (ЕС) 1306/2013, ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в член 64 и член 77. Това не засяга разпоредбите, определени в членове 91 - 101 от дял VI. Налагането на административни санкции е уредено в член 64 и член 77 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и те се прилагат в случай на неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на секторното законодателство в областта на селското стопанство или правилата относно подпомагането по член 67, §2. В Регламента са предвидени хипотези, в които не се налагат административни санкции - член 64, § 2 и член 77, § 2. Съгласно член 77, параграф 2, букви "а" и "г" административни санкции не се налагат, когато неспазването се дължи на непреодолима сила и когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. С оглед цитираната правна уредба съдът е приел, че в обсъждания казус от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, пожарът в заявените БЗС е възникнал на 25.07.2020 г., след като дружеството е подало заявлението за подпомагане за кампания 2020, поради което той обективно не е бил в състояние да заяви други данни, тъй като към него момент той не е знаел, че част от тези БЗС ще бъдат засегнати от пожара. Преценил е, че този факт, в съвкупност с установеното в хода на разследването обстоятелство, че пожарът не е възникнал вследствие на човешка дейност, обуславя наличието на хипотезата на чл.77, параграф 2, букви „а“ и „г“. Поради това съдът е приел, че неоснователно административният орган е приел наличие на наддекларирани площи и наложените административни санкции в размер на 60933,95 лв. по СЕПП и 115350,49 лв. по мярка ЗДП са незаконосъобразни. Във връзка с наложените редукции съдът е обсъдил разпоредбата на член 99, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 и е достигнал до извод че, наложената редукция върху плащанията по всички заявени схеми и мерки, вкл. върху дължимата за възстановяване сума от финансова дисциплина, поради неспазване на стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята, установени на национално равнище – одобрения със Заповед № РД 09-122/23.02.2015 г. на министъра на земеделието за одобряване на национални стандарти за ДЗЕСЗ – Национален стандарт 6 – забранява се изгарянето на стърнища, е незаконосъобразна. В тази насока е приел, че административният орган не е съобразил нормата на член 99, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., според която административна санкция по член 91 се прилага само ако неспазването е резултат от действие или бездействие, за което въпросният бенефициер е пряко отговорен; и ако са изпълнени едното или двете от следните допълнителни условия: а) неспазването е свързано със селскостопанската дейност на бенефициера б) площта на стопанството на бенефициера е засегната. При положение, че не е установено, че опожаряването се дължи на деяние, извършено от замеделския стопанин, съдът е приел, че изчислената на това основание редукция върху всички заявени и дължими суми противоречи на закона.

Съдът, относно намалението за финансова дисциплина, наложено на основание член 26 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, е посочил, че незаконосъобразното налагане на административни санкции и редукции води до промяна на базата за изчисление, поради което същото следва да се отмени и се върне на административния орган за преизчисление.

Съдът е приел за основателно направеното от дружеството оспорване истинността на съдържанието на доклада за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични – 2020“ по заявка № 428200, подадена от кандидата „Бим Агро“ ЕООД, в частта, с която на страница 23 от същия е констатирано неспазване на Национален стандарт 6, който забранява изгарянето на стърнища, изразяващо се в установена на 17.08.2020 г. опожарена площ от 107,56 ха в изброените блокове за земеделски стопанства, по съображения, че площта е неправилно изчислена, не са индивидуализирани площите за всяко БЗС и съответните опожарени части, включен е БЗС, който не е заявен за подпомагане, а друго БЗС е двукратно посочено, съгласно заключението на вещото лице.

Решението е правилно като краен резултат, при следните допълващи и коригиращи мотиви:

Правилно съдът е приел, че в обжалваното уведомително писмо се съдържат детайлно посочване на заявените земеделски площи, установените площи и наддекларираните площи, за които са заявени суми за подпомагане по съответните схеми и мерки исканите суми, извършените оторизации и изплатени суми, наложените намаления и редукции по заявлението за подпомагане, подадено „Бим Агро“ ЕООД за кампания 2020 година.

В обжалваното пред административния съд уведомително писмо общо недопустимата площ е изчислена на 114,71 ха, за която е отказано подпомагане и са наложени намаления и административни санкции. В поясненията към таблица 1, колона 4 „Площ на парцела след извършена ПнМ“ и колона 10 „Причини за недопустимост на площите“ е посочено, че площите означени със 1* са приети за недопустими в резултат на извършена от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция частична проверка със заявка № 401577 в периода 03.07.2020 – 01.08.2020 г. (дистанционен контрол) и заявка № 423441 в периода 04.09.2020 – 02.10.2020 г. (бърза ПнМ). За проверките и доклада дружеството е уведомено, подало е възражение, въз основа на което е извършена допълнителна проверка и е увеличена площта на част от парцелите. За да откаже субсидиране на наддекларираните площи ДФ „Земеделие“ се е позовал на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г.

В поясненията към колона 5 „Площ на парцела след извършени адм. проверки“ от таблица 1 са посочени площите на БЗС/парцела, установени след извършване на всички административни проверки. В поясненията е посочено също, че площите, попадащи в слой „Опожарени земеделски площи“ за кампания 2020 се считат за недопустими за подпомагане, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 години.

В поясненията към колона 6 „Установена площ на БЗС“ от таблица 1 е отразено, че при извършена ПнМ резултатът от колона 5 не се взима предвид при изчисление на установената площ на БЗС/парцел когато са налице опожарени площи, както в случая. Тогава тази площ се изважда от установената площ за парцела след адм. проверки (колона 2 минус колона 6).

В колона 7 е посочена разликата между установената площ на БЗС/парцела и наддекларираната.

Правилно ДФ „Земеделие“ се е позовал на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 (отм.) ЗПЗП във връзка с причината за отказа за плащания и наложените намаления и санкции за площите означени със 1*, приети за недопустими в резултат на извършени проверки от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция и административни проверки.

Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. В случая, при извършените проверки от Техническия инспекторат на ДФ „Земеделие“ по чл. 37, ал. 4 ЗПЗП на заявените за подпомагане площи, според данните в колони 2, 5 и 7 са установени площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, поради което правилно са приети за недопустими и е отказано подпомагане. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 3, т. 10 ЗПЗП, че Разплащателната агенция извършва директни плащания, ако заявените за подпомагане площи са оценени като отговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл. 37, ал. 4 и обратно – отказа изцяло или частично плащане, ако при проверките по чл. 37, ал. 4 е установена недопустимост на заявените за подпомагане площи.

Поясненията в оспорения акт относно установените като допустими за подпомагане земеделски площи в резултат на административните проверки, отразени в колона 5 също са коректни. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП, в приложимата редакция, ДФ „Земеделие“ отказва частично или напълно плащания на площ, когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. За кампания 2020 г. специализираният слой „ПДП“ е одобрен със заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите. За тези земеделски площи, за които според данните в колона 5 са установени наддекларирани площи не са събрани доказателства, които опровергават фактическите и правни основания за отказа за подпомагане, изложени в обжалваното уведомително писмо. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 (отм.) ЗПЗП в приложимата й редакция, цитирана в УП, Разплащателната агенция отказва частично или напълно плащанията на площ когато кандидатът е заявил площ, попадаща звън специализирания слой ПДП.

Основният спорен въпрос по делото е правилно ли са определени и изключени от подпомагане заявените земеделски площи, за които е установено, че са били опожарени и съответно са наложени намаления и административни санкции за същите с оспорения административен акт.

В обжалваното уведомително писмо са включени осем БЗС, с посочена причина за недопустимост на заявените площи частично или напълно, означена с 2*. Действително в уведомителното писмо не е дадено изрично пояснение за причината за недопустимост, означена с 2* за изброените БЗС, но от съдържанието на уведомителното писмо преценено в контекста на доказателствата по делото и приетото от съда експертно заключение, се извежда еднозначен извод, че са визирани БЗС, за които е прието за установено, че са опожарени изцяло или частично. От събрания доказателствен материал по делото, може да се достигне до обосновано заключение, че са налице данни за частично или пълно опожаряване на шест БЗС/парцели, посочени от земеделския производител и установени при проверката от назначената за целта комисия, съгласно протокол от 01.09.2020 г., с обща площ 99,685 ха. За БЗС № 56424-120-16-1 със заявена площ 0,97 ха, установена площ 0,92 и наддекларирана площ 0,05 ха и БЗС 56424-16-2-1 със заявена площ 1,54 ха, установена площ 0,92 и наддекларирана площ 0,62 ха по делото не са представени доказателства въз основа на какви данни и измервания са включени в БЗС с опожарени площи. Този извод се потвърждава от заключението на експерта и поясненията му, дадени в съдебно заседание. Поради това ДФ „Земеделие“ необосновано е приел, че общата недопустима площ поради пълно или частично опожаряване на заявените за подпомагане земеделски площи възлиза на 107,54 ха. Това обстоятелство води до порок на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и обуславя основанията за отмяна по чл. 146, т. 2 и 4 АПК в тази част на оспореното уведомително писмо.

По отношение на останалите земеделски площи, приети за опожарени изцяло или частично от разплащателната агенция, съдът е изложил неправилни съображения в решението, че след като земеделските площи попадат в специализирания слой ПДП, ДФ „Земеделие“ не разполага с възможност да откаже подпомагане когато констатира, че не са изпълнени условията за допустимост, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. Проверките, извършвани от административния орган, преди издаването на административния акт не са ограничени единствено до проверка дали заявените за подпомагане парцели за конкретната кампания са включени в окончателния слой "Площи допустими за подпомагане", одобрен със заповед на министъра на земеделието. Разплащателната агенция извършва директни плащания по заявления за подпомагане след проверка на всички условия за допустимост на площите съгласно Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В конкретния случай след извършване на посочените по-горе проверки по заявлението за подпомагане на жалбоподателя преди издаването на оспореното уведомително писмо по отношение на БЗС № 56424-120-14-3; БЗС № 56424-120-15-1; БЗС № 56424-120-17-13; БЗС № 56424-120-4-1; БЗС № 56424-120-6-1; БЗС 56424-16-3-12 за календарната 2020 г., е установено, че представляват частично или напълно опожарени площи. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. В тази връзка съдът правилно е посочил, че съгласно член 63, § 1 от Регламент 1306/2013 г., ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане, съгласно член 21 от Регламент (ВС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят.

Съдът е обсъдил доказателствения материал по делото, но е достигнал до неправилен извод, че следва да намерят приложение правилата за форсмажор. Съгласно член 77, параграф 2, буква "а" и "г" във връзка с чл. 64, параграф 2, буква "а" и "г" от Регламент 1306/2013 г., административни санкции не се налагат, когато неспазването се дължи на непреодолима сила и когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая, според данните от РСПБЗН – Антоново, пожарът е възникнал поради небрежност. С постановлението на РП – Търговище е прието, че няма данни за умишлено престъпление от общ характер. В обстоятелствената част на постановлението е посочено, че изобщо няма данни за човешка намеса, но въз основа на какви обективни факти е изграден този извод не е ясно, още повече мотивите на постановлението нямат обвързващ характер. Други доказателства ответникът по касация не е представил. Твърденията, че пожарът е започнал и обхванал предимно горски площи не кореспондират с данните в служебните бележки на РСПБЗН. Съображенията на съда, че пожарът е възникнал след подаване на заявлението за подпомагане са встрани от правния спор и не са съобразени с разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. В тежест на бенефициера да докаже, че е положил достатъчно грижи да опази заявените за подпомагане площи от пожар и че не носи отговорност за неспазване на критериите за допустимост. По делото такива доказателства, които изключват по убедителен начин отговорността на заявителя, не са събрани. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени. Следователно за тези земеделски площи ДФЗ правилно е отказал да одобри подпомагане.

По отношение на наложените редукции за неспазване на Национален стандарт 6 и оспорването на верността на съдържанието на доклада от проверката с дата 10.12.2020 г. по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, изводите на съда са правилни и обосновани. Съгласно член 63, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013, ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в член 64 и член 77. Това не засяга разпоредбите, определени в членове 91—101 от дял VI. Следователно налагането на редукции поради неспазване на забраната за палене на стърнища изисква доказване от административния орган, че земеделският производител е нарушил виновно същата. Правилно съдът е приел, че докладът от проверка по заявка № 428200/10.12.2020 г. в частта относно неспазване на забраната по Национален стандарт 6 – забрана за изгаряне на стърнища не отразява коректно засегнатите от пожара земеделски площи. Не са изложени мотиви защо органът е приел, че е нарушена забраната по Национален стандарт 6. Приетата за недопустима обща площ от 107,54 ха не почива на представените данни по делото и не се потвърждава от експертното заключение. Съдът точно е констатирал, че е налице повтаряне на един БЗС два пъти и е включен БЗС, който изобщо не е заявяван за подпомагане. Тези обстоятелства са достатъчни, за да компрометират констатациите в забележката. От материалите по делото не се установява мястото на възникване на пожара и по какъв начин е засегнал земеделските площи. Не е приложен снимков материал, независимо че има индиции, че са направени снимки на земеделските парцели, а в протокола от 01.09.2020 г. изрично е посочено, че към момента на проверката следите от пожара в земеделските площи са заличени. Тези обстоятелства са останали неизяснени и в хода на съдебното производство, поради което съдът правилно е приел, че липсват убедителни мотиви в оспореното уведомително писмо за наложените редукции.

Поради констатираните пороци на обжалваното уведомително писмо във връзка с установяването по безспорен начин на засегнатите БЗС от пожара и на нарушението на забраната по Национален стандарт 6, което от своя страна води до незаконосъобразност на наложените намаления, редукции и санкции, съдът като краен резултат правилно е отменил обжалвания акт и изпратил административната преписка на административния орган за ново разглеждане.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, ДФ „Земеделие“ следва да заплати на „Бим Агро“ ЕООД направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1789,52 евро (3500лв.) за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид обема на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на казуса.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,