Определение № 1336 от 14.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2088/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпила е молба от „Виваком България“ ЕАД за спиране на изпълнението на решение № 372/06.11.2023г. по в.т.д. № 382/2023г. на ПАС в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на [община] общо сумата от 8332,12 лв. – сторени разноски за двете инстанции. Настоящият състав на ВКС намира следното: Спирането по чл.282, ал.2 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение по чл.404, т.1, пр.2 ГПК на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Спиране на изпълнението се допуска при наличие на следните предпоставки: когато е упражнено правото на касационно обжалване и е внесено обезпечение в размерите по чл.282, ал.2 и ал.3 ГПК. В настоящия случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което се потвърждава решение на СмОС в частта за отхвърляне на иска на „БТК“ЕАД /сега „Виваком България“ ЕАД/ за осъждане на [община] да заплати сумата от 132 960 лв. – остатък от цена по договор и в частта, с която е осъдено „Виваком България“ ЕАД да заплати на общината разноски от 3 832,12 лв. и от 4 500 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Същото въззивно решение не е осъдително и не подлежи на принудително изпълнение, включително и в частта на разноските, по смисъла на чл.404, т.1 ГПК. Съгласно разясненията по т.1 от ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС Вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение. Произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение – арг. от чл.248, ал.3 ГПК, поради което подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. Предвид изложеното, с оглед липса на предпоставка по чл.282,ал.2 ГПК молбата за спиране следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд