Определение от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по множество касационни жалби, подадени срещу Решение № 7749 от 10.07.2025г. на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение, по административно дело № 1969/2019 г. С решението, наред с останалото, е отхвърлено оспорването на чл. 73, ал. 18 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от министъра на правосъдието, съгласно който: „В заведенията от закрит тип помещенията по ал. 17 се оборудват със системи за видеонаблюдение. Свиждането се провежда под контрола на служители от надзорно-охранителния състав.“ Съдия Аглика Адамова е включена в петчленния състав на ВАС, определен да се произнесе по касационните жалби. Същата е докладчик по адм.д. № 3502/2018 г., ІІІ отд. на ВАС, по което е постановено Решение № 7205 от 14.05.2019г. С него е отменена Заповед № Л-721 от 29.02.2016 г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", в частта по т. 2, с която е наредено, в заведенията от закрит тип и поправителните домове, свиждането по т. 1 да се провежда в помещения, при възможност, оборудвани със системи за видео-наблюдение и мероприятието да протича в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав, с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Видно е, че предмет на споровете е една и съща мярка, която първоначално е въведена с общ административен акт и е отменена по посоченото адм.д. № 3502/2018г., а впоследствие е въведена с подзаконов нормативен акт. По отношение материалната законосъобразност на мярката, по адм.д. № 3502/2018г. е обсъждано нейното съответствие с правото на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека, като е прието, че мярка като процесната, предвиждаща по принцип видеонаблюдение и присъствие на член на надзорно-охранителния състав при удължени свиждания, която е определена дефинитивно с административен акт, би могла да представлява нарушение както на чл. 8 от Конвенцията, така и на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на Европейския съюз“, като по-долу в мотивите е посочено, че администрацията, при прилагане на подобна мярка винаги дължи преценка за пропорционалност спрямо индивидуалния случай. В Решение № 7749 от 10.07.2025г. на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение, по административно дело № 1969/2019 г. е прието, че нормата на чл. 73, ал.18, въвеждаща по естеството си същата мярка, не би могла да представлява нарушение на Конвенцията и Хартата. При тези обстоятелства съдия Адамова вече е изразила конкретно становище по отношение на същата мярка – видеонаблюдение и присъствие на представител на затвора при удължено свиждане и нейното съответствие с правото на ЕС и ЕКПЧ, независимо от начина на нейното въвеждане. В случая не става въпрос само за преценка на факти, които може да са различни по всеки спор, нито за принципна позиция относно приложението на правни норми и институти, нито за формирана константна или не съдебна практика по еднотипни дела, в които случаи не би било налице основание за отвод. Отвеждането на съдия заради подържаното от него мнение при разрешаване на определен тип правни спорове, изрично изразено в съдебни актове, е недопустимо, тъй като това означава отстраняване на съдии заради извършваната в пределите на техните правомощия дейност, поради несъгласие с обоснованото от тях въз основа на закона и вътрешното убеждение мнение. Съдия Адамова счита обаче, че следва да се отведе в този случай, тъй като вече е изразила конкретното си становище не по сходен, а по същия спор между лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ и затворническата администрация, както е описано подробно по-горе. Поради това настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд счита, че са налице основания по чл.22, ал.1, т.6 ГПК вр. чл.144 АПК за отвод на съдия Аглика Адамова и