Определение № 7374 от 01.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6031/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора – [населено място], против Определение № 13673 от 07.04. 2026 г., постановено по адм. дело № 3604/2026 г. по описа на Административен съд – София град в отхвърлителните му диспозитиви, както и в частта му, с която исковата молба на Г. К. вх. № 50955/27.05.2025г. по описа на ВКС е върната на подателя й, а производството по адм.д. № 3604/2026г. е прекратено. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението в обжалваните му части, иска се отмяната им и постановяване на нов акт по съществото на частната жалба с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е недопустима в частта й, в която се обжалва определение № 13673 от 07.04.2026г. по адм.д. № 3604/2026г. по описа на АССГ, в частта му, с която е отхвърлено искането на Г. К. за назначаване на преводач от руски език по същото дело.Съгласно разпоредбите на чл.229, ал.1,т.1 и т.2 от АПК това определение нито прегражда пътя на делото, нито по силата на изрична законова разпоредба подлежи на обжалване пред по-горестояща съдебна инстанция, поради което е налице хипотезата на чл.215,т.4 от АПК. Определението, с което се отказва назначаване на преводач в полза на поискалата го страна в процеса, не подлежи на самостоятелно обжалване извън обжалване на окончателния съдебен акт по делото, тогава когато неназначаването на преводач води до постановяване на неправилно съдебно решение по спора.Частната жалба срещу тази част на обжалваното определение като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото по отношение жалбата в недопустимата й част – прекратено. Частната жалба в останалите й части е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,частната жалба е основателна по следните съображения: С определение № 13673 от 07.04.2026г. по адм.д. № 3604/2026г. по описа на АССГ / в допустимите му за обжалване с частна жалба части/ административният съд е отхвърлил искането на К. за предоставяне на правна помощ по адм.д. №3604/2026г., върнал е исковата молба на К. поради нейната недопустимост – искът бил предявен по чл.2в от ЗОДОВ, а като нарушени се сочели разпоредби само от ЕКПЧ -и е прекратил производството по адм.д. № 3604/2026г. по описа на АССГ. Определението в частта му, в която е отхвърлено искането на К. за предоставяне на правна помощ по делото, е неправилно. Съдът следва да се произнесе по основателността на това искане едва след като установи дали предявената искова молба е допустима или не, което е свързано с основателността на частната жалба в останалите, допустими за обжалване части на определението, предмет на разглеждане в настоящото производство. Неправилно е обжалваното Определение в частта му, в която исковата молба на Г. В. К. вх. № 50955/27.05.2025г. по входящия регистър на ВКС, е върната на подателя й и производството по делото е прекратено. Определението в тази му част е постановено преждевременно, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до противоречието му с действащите материалноправни разпоредби. АССГ е квалифицирал исковата молба, предявена от К. срещу АССО и ВАС, като такава с правно основание чл.2в от ЗОДОВ и, доколкото ищецът бил посочил като нарушени само разпоредби от ЕСПЧ и Хартата на основните права на ЕС, свързани с достъпа до съд и справедлив съдебен процес, съдът е върнал исковата молба като недопустима и е прекратил съдебното производство с мотива, че не се сочат надлежни разпоредби от правото на ЕС, които да се твърди, че са нарушени. Определението в тази част е постановено в противоречие с основен принцип в административния процес – принципа на служебното начало. Съдът, преди да квалифицира иска и да се произнесе по допустимостта му, е следвало да остави исковата молба без движение, като укаже на ищеца ,че петитумът остава неуточнен, ако искът му е с правно основание чл.2в от ЗОДОВ – да му укаже,че следва да прецизира кои конкретни разпоредби от правото на ЕС, уреждащи конкретни материални права за частноправните субекти ищецът твърди,че са нарушени, кои са критериите за същественост на подобно нарушение, доколко според съдебната практика нарушаване правото на ЕКПЧ може да се приеме за право на ЕС и т.н. Едва след оставяне на исковата молба без движение с указания до ищеца за уточняване на исковата претенция при съобразяване с всички критерии за приложимост на отговорността по чл.2в от ЗОДОВ, предоставяне на К. на срок за това с предупреждение за последиците от неотстраняването им, едва тогава АССГ може да пристъпи към евентуално връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. По горните съображения определението на АССГ следва да бъде отменено в допустимите за обжалване части, а производството – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,