Решение № 4198 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12037/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ- Хасково, чрез процесуален представител юрисконсулт, против решение № 7974 от 04.11.2025г. по адм. дело № 745/2025г. на Административен съд - Хасково. С него се отменя Решение №1012-26-17-8/21.03.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-26-01678900/22.08.2024г., с което е разпоредено С. А. Д. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5859.41 лева. Поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, С. А. Д., чрез процесуален представител, адвокат Г. Р. Георгиева от АК-Хасково взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. А. Д. срещу решение № 1012-26-17-8 от 21.03.2025г. на директора на ТП на НОИ- Хасково. С това решение се потвърждава разпореждане, с което се разпорежда възстановяване на добросъвестно получени суми в размер на 5859.41 лева за периода 01.01.2014г. до 05.06.2015г. Със същото решение се погасява по давност вземане за неоснователно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за същия период и за същата сума, поради изтекъл петгодишен давностен срок. Съдът е разгледал жалбата по същество, която приел за основателна и отменил решението, с което се потвърждава разпореждането. Приел, че е налице противоречие в разпоредителната част на обжалвания административен акт. Решението е правилно. В производството по КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на суми, добросъвестно или недобросъвестно получени, се прилагат правилата за издаване на административен акт. Разпореждането е административен акт, подлежащ на предварително изпълнение, преди да е влязло в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117а КСО и представлява изпълнително основание в изпълнително производство, съгласно чл. 268 АПК. По тази причина съществуването на разпореждане, с което се разпорежда възстановяване на сума, изплатена като обезщетение, и съществуването на решение на директора на ТП на НОИ, с което се погасява същата сума, са два различни диспозитива, които взаимно се изключват по правилата на логиката. От една страна, се разпорежда възстановяване, а от друга се погасява поради давност. Основателни са доводите в касационната жалба, че следва да се установи размера на задължението, което се погасява по давност, но това се извършва в мотивите на административния акт, с който се погасява задължението и диспозитивът следва да е един, а именно, че не се дължи възстановяване. В случая технически, както се посочи, съществува задължение да се възстанови получено парично обезщетение, и друг диспозитив, че се погасява същото задължение, което са два административни акта, взаимно противоречащи си, което е правно недопустимо. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 511.29 евро, възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен списък. Възражението за прекомерност е неоснователно, поради липса на обосновка. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение