Определение № 4407 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2438/2025 г.

Постъпила е молба вх. №12661/15.06.2026 г. от Р. К. Т.-И., в която се прави искане за тълкуване на определение № 2238/29.04.2026 г., постановено по настоящото дело. Молителката твърди, че е налице неяснота на постановеното определение. Иска тълкуване на приложимостта на т. 2 от ТР №1/2017 г., ОСГТК на ВКС. Поставя въпроси по съществото на спора, свързани с правните последици на обявената смърт на страна по делото със съдебно решение по реда на Глава 51 от ГПК. Ответникът по молбата – С. К. Т., не изразява становище в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за тълкуване на постановеното от настоящия съд определение е процесуално допустима, но по същество – неоснователна. С влязло в сила определение № 2238/29.04.2026 г. по гр.д.№ 2438/2025 г., ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 47480/16.04.2025 г. на С. К. Т. срещу въззивно решение №1660 от 19.03.2025 г. по в. гр. д. №7151/2023 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения, че правен интерес от обжалване на въззивното решение е налице, когато жалбоподателят не е удовлетворен от постановения правен резултат и съществува възможност, доколкото би била допустима и евентуално основателна касационната жалба, с решението на ВКС да се постигне по-благоприятен за него изход по правния спор. В случая с прекратяване на производството е преустановена висящността на правния спор, поради което за ответницата липсва правен интерес от неговото обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд освен в предвидените от закона случаи, какъвто процесният не е. Жалбоподателката С. Т. не е нито представител, нито процесуален субституент на ищцата Р. К. Т.-И.. Тя е наследник на починалия преди завеждане на иска ответник К. Т., поради което не разполага с право да обжалва решението на въззивния съд, с което е констатирана недопустимостта на процеса спрямо този ответник. Не са налице предпоставките на чл. 251, ал. 1 ГПК за тълкуване на така постановеното определение. Тълкуването е приложимо към неясните решения, тъй като касае правните им последици. То трябва да изхожда от мотивите, а не от нова преценка на данни по делото или искания на страните. В разглеждания случай постановеното определение е ясно. Така поставените от молителя /ответник по касация и ищец по делото/ въпроси са изцяло извън предмета на настоящото производство. Те касаят кръга на наследниците на първоначално посочения ответник Т., за който е установено, че е починал преди завеждането на иска, като изразяват и несъгласие с изложените от касационната инстанция съображения в определението по чл.288 ГПК. В настоящото производство тези въпроси не могат да се обсъждат като основания за тълкуване на постановения съдебен акт. След като не са налице предпоставките на чл.251,ал.1 ГПК за тълкуване на така постановеното определение, молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.