Определение № 4306 от 09.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2757/2024 г.

Настоящото производството е по реда на чл. 282, ал.4 ГПК. Постъпило е "запорно съобщение" изх. №36290/13.07.2026г. от Частен съдебен изпълнител Н. К., издадено по изп. дело № 20249290400796/2024г. с взискател А. Д. Т. и длъжник С. М. Й. с искане при неоспорване на вземането внесената от С. Й. по сметка на ВКС сума в размер 483.14 евро /944.95 лева като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение да бъде преведена по посочена банкова сметка на Частния съдебен изпълнител. С молба от 06.08.2026г. взискателят Т. изразява становище, че липсва причина искането на ЧСИ да не бъде уважено. В отговор – становище от 28.08.2026г. С. Й. изразява становището си за неоснователност на искането. Моли гаранцията в размер на 944.95 лв. да му бъде върната. За да се произнесе по молбите, съставът на ВКС взе предвид следното: С въззивно решение №109/19.03.2024г., постановено по възз. гр.дело №768/2023г. на Хасковския окръжен съд, С. Й. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на А. Т. недвижим имот ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място]. С определение №2305 от 13.05.2024г. по ч.гр.дело № 1614/2024г. по описа на ВКС, постановено по молба на С. Й., е спряно на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивното решение на Окръжен съд – Харманли. По сметка на ВКС на 07.05.2024г. е постъпила сумата от 944.95 лв., определена като обезпечение за поисканото спиране на изпълнението. С влязло в сила определение №2245 от 07.05.2025г. по гр. д. № 2757/2024г. на ВКС, I-во г. о., не е допуснато касационно обжалване на решение №109/19.03.2024г. по в. гр. д. №768/2023г. на Хасковския окръжен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал.4 ГПК, когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. Според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015г. по тълк. д. №6/2014г., съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметката на съда. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно - чл.403, ал.2 ГПК - и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК / в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Уредената в процесуалния закон специална процедура по освобождаване на внесена като гаранция по сметка на съд сума, изключва възможността съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 ГПК срещу което всеки кредитор на длъжника-залогодател да има право да насочи изпълнение на свое парично вземане. Взискателят от своя страна не е представил доказателства да е предявил иск за обезщетение за вреди от забавянето на изпълнението в двуседмичен срок от влизане в сила на определението по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, и доколкото сумата е внесена като обезпечение, дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижим имот, то липсват основания за нейното превеждане на сметка на ЧСИ, тъй като нейната цел не е била да обезпечи вземането на разноски или друга парична сума, предмет на предявения иск. Такова искане би било основателно само ако беше обезпечено изпълнение на присъдено вземане – чл.282, ал.5, вр. чл.309 ГПК. Когато обаче е постановено спиране на изпълнението на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи – чл. 282, ал. 4 ГПК, вр. чл. 309 ГПК, сумата по внесената гаранция може да бъде задържана от ВКС и впоследствие преведена по сметка на ЧСИ само в хипотеза на уважен иск за вреди от забавеното изпълнение, за какъвто по настоящото дело няма данни. По тези съображения липсват основания за задържане на сумата от 944.95 лв. по сметка на ВКС, предвид което същата следва да бъде освободена- искане в какъвто смисъл се съдържа в отговора на С. Й.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,