Определение № 7279 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София против решение № 6124/16.02.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 12248/2025 г., в частта, в която е отменен и изменен ревизионен акт № Р-22221022002789-091-001/20.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден в оспорената част с решение № 1014/20.07.2023 г. при обжалването по административен ред.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му в тази част. Претендират се разноски.

Ответникът – „Пезевенк Проджект“ ЕООД, чрез адвокат Н. Калистратов оспорва касационната жалба, по съображения за липса на посочени в нея касационни основания, както и поради неоснователност. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, в срока за постановяване на съдебното решение, констатира, че в диспозитива на обжалвания съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка в размера на ДДС, за който ревизионния акт е изменен. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване пред административния съд бил ревизионен акт № Р-22221022002789-091-001/20.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, потвърдена с решение № 1014/20.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София по отношение на установените задължения за корпоративен данък в общ размер на 106 067.35 лева и лихви от 46 281.21 лева, от които корпоративен данък за 2017 г. в размер на 19 014.56 лева и съответните лихви от 9 833.43 лева и корпоративен данък за 2018 г. в размер на 84 537.13 лева и съответните лихви от 35 146.80 лева, както и относно установените задължения за ДДС в общ размер на 141 221.32 лева, от които 140 665.80 лева – ДДС за довнасяне и съответните лихви в размер на 70 356.94 лева за данъчни периоди м.01.2018 г., м.03.2018 г., от м.05.2018 г. до м.09.2018 г., м.11 и м.12.2018 г.

С решението в обжалваната част, съдът е отменил ревизионния акт в частта на установения корпоративен данък за 2017 г. в размер на 19 014.56 лева и съответните лихви от 9 833.43 лева и е изменил акта както следва:

• в частта на установения корпоративен данък за 2018 г. като е намалил данъка от 84 537.13 лева и лихви от 34 315.53 лева на 2 207.38 лева и лихви в размер на 1 794.16 лева.

• в частта на установеното задължение за ДДС в размер на 141 221.32 лева и лихви в размер на 70 356.94 лева на 3004.24 лева и лихви за просрочие в размер на 1 282.92 лева.

По отношение на задълженията по ЗДДС в мотивите на решението съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт е намален декларираният от дружеството данъчен кредит в размер на 4 506.45 лева за м.05.2018 г., в размер на 809.17 лева за м.11.2018 г. и в размер на 3111.37 лева за м.12.2018 г., тъй като в тези периоди правото на приспадане е упражнено повторно по вече декларирани в предходни периоди фактури.

По отношение на начисления ДДС по разпоредителни сделки на дружеството с право на строеж за обекти в сградите на ул. „Констенски водопад“ № 120 и № 122, по договори за построяване и продажба на недвижими имоти и по договори за продажба на недвижими имоти в груб строеж, както и в частта на извършената корекция на ползван данък кредит по неотчетени кредитни известия (КИ), издадени от Домко ООД и Керамо –ГП ЕООД, съдът е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен.

В резултат на тези изводи в частта по ЗДДС съдът е обосновал извод, че за месеците януари, март, юни, юли, август и септември (2018 г.) се възстановяват резултатите по ЗДДС, съобразно справките – декларации на ревизираното лице. За месец май (2018 г.) се начислява ДДС за внасяне в размер на 4 419.49 лева и лихва за забава в размер на 4 285.83 лева. За м.11.2018 г. се начислява ДДС за внасяне в размер на 728.57 лева и съответната лихва в размер на 317.40 лева. За м.12.2018 г. се начислява ДДС за внасяне на 3004.24 лева и съответните лихви в размер на 1 282.92 лева.

В диспозитива на решението, съдът е изменил ревизионния акт в частта по ЗДДС като установените задължения в размер на 141 221.32 лева и лихви в размер на 70 356.94 лева е определил в размер на 3004.24 лева и лихви за просрочие в размер на 1 282.92 лева, който размер съответства на размера на ДДС за внасяне за м.12.2018 г., посочен в мотивите. Налице е очевидно несъответствие между формирана воля на съда относно размера и периодите на задълженията за ДДС, за които ревизионния акт следва да се потвърди – м.05, 11 и 12.2018 г. и волята му, изразената в диспозитива на решението.

Допусната очевидна неточност подлежи на поправяне по реда на чл. 175 АПК от съда, който е постановил решението.

Това налага отмяна на определението от с.з. на 02.06.2026 г., с което е даден ход на делото по същество в касационното производство на основание чл. 253 ГПК, прекратяване на настоящото дело и връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, в частта относно размера на ДДС и периодите по ЗДДС, за които ревизионния акт се изменя и се определя данъка.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,