Определение № 191 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 7/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Ц. К., чрез адв. В. В., срещу определение № 384 от 20.11.2019 г., по в. гр. д. № 106/2019 г., по описа на Силистренски окръжен съд, с което е изменено постановеото по реда на чл.248 ПК определение №305 от 03.09.2019г., с което е допълнено решение №91 от 11.07.2019г. в частта на присъденото в полза на адвокат В. адвокатско възнараждение, като е намалено същото на 408,60лв. В частната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост и евентуално – за неправилност на атакуваното определение, и се иска обезсилване, респективно - отмяната му. Ответникът по жалбата взема становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на делото са две искови претенции – за присъждане на дължима и непогасена главница по договор в размер на 9 143, 88 лв. и за присъждане на лихва за периода от 15.11.2013г. до 15.06.2019г. в общ размер на 3687, 23 лв. С постановеното по спора въззивно решение като краен резултат първият иск е уважен до размер 7 095, 73 лв., а за разликата до предявения размер е отхвърлен. Отхвърлен е и искът за лихва. С това решение съдът е присъдил разноски в полза на ищеца по спора съобразно уважения размер на претенцията. Не се е произесъл по искането на ответната страна за присъждане на разноски съобразно отвърления размер на исковете. В срока за обжалване на въззивното решение съдът е сезиран с молба от Й. Ц. К. за допълване на въззивното решение в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК чрез присъждане на дължимите й се такива съобразно отхвърления размер на претенциите. Насрещната страна - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в отовор на молбата е взела становище за неоснователност на същата. С определение №305 от 03.09.2019г., по реда на чл.248 ГПК, въззивният съд е допълнил въззивно решение №91 от 11.07.2019г. в частта на разноските, като е осъдил „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да заплати в полза на адвокат В. адвокатско възнараждение в размер 617лв. На 19.09.2019г. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е подал молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното определение №305 от 03.09.2019г., като при изчислението на дължимите в полза на ответната страна разноски се вземе предвид отхвърления размер на претенциите, а не размера на цялата искова претенция. С обжалваното в настоящото производство определение № 384 от 20.11.2019 г. въззивният съд е изменил предходното определение №305 от 03.09.2019г. като е намалил дължимото в полза на адвокат В. адвокатско възнараждение на 408,60лв. Това определение е недопустимо. Редът за изменение и допълване на съдебното решение в частта за разноските е уреден изчерпателно в разпоредбата на чл. 248 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Определението за разноските се постановява в закрито заседание, след предоставяне на срок за отговор на насрещната страна, и подлежи на самостоятелно обжалване по реда за обжалване на самото решение. Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира правото на страните да искат изменение или допълване на решението в частта за разноските. Ако в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК страните поискат от съда да измени или допълни решението си в частта за разноските, процедурата по чл. 248 ГПК пред сезирания с искането съд се изчерпва с постановяване на определението по чл. 248, ал. 3 ГПК, което по изрично разпореждане на закона подлежи на инстанционен контрол. В конкретния случай едната от страните в производството по делото е упражнила надлежно правото си по чл. 248 ГПК и е сезирала въззивния съд с искане за допълване на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Съдът се е произнесъл по това искане с определение, което е влязло в сила с изтичане на едномесечния срок за обжалването му – по разпореждане на закона определението по чл.248 ГПК подлежи на самостоятелно обжалване по реда за обжалване на самото решение. В закона не е предвиден процесуален ред за последващо изменение на определението по чл. 248 ГПК и с постановяването му са изчерпани правомощията на въззивния съд да разглежда и да се произнася по искания на страните за изменение на решението за разноските. С оглед на това молбата на ищеца е процесуално недопустима. Определението по чл. 248 ГПК е от категорията на обжалваемите и не може да бъде отменяно или изменяно от постановилия го съд, поради което по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 253 ГПК. Освен това в закона не е предвидена възможност след приключване на производството по чл. 248 ГПК съдът, пред който същото се е развило, да отменя или изменя сам определението си за разноските в случай, че заинтересованата страна узнае обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора за разноските. По тези съображения атакуваното определение следва да се обезсили, а искането на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по чл.248 ГПК за изменение на постановеното определение №305 от 03.09.2019г. да се остави без разглеждане. Разноски в настоящото производство не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение