Определение № 424 от 08.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2015 г.
ВКСIII гражданско отделение08.12.2015 г.докладчик Даниела Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Х. А. за допълване на определение №822 от 15.07.2015г. на Върховният касационен съд, IІІ г. о., по гр.д.№1684/2015г. чрез присъждане на разноските по касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№7750/14.08.2015г. по описа на Окръжен съд [населено място], подадена от Н. Х. А., с която се иска допълване на постановеното от ВКС определение №822 от 15.07.2015г. в частта за разноските като му се присъдят сторените в касационното производство разноски. Насрещната страна не взема становище по тази молба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Пред Върховен касационен съд делото е било образувано по касационна жалба на Т. Х. А. от [населено място], подадена чрез адв.М. от АК [населено място], против въззивно решение № 571 от 14.10.2014г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.т.д.№359/2014г. С окончателно определение №822 от 15.07.2015г. е прието, че по подадената касационна жалба няма основание за допускане на касационното обжалване. С това определение съдът по отношение на разноските изрично е посочил, че предвид изхода разноски за касатора не се следват, че ответниците Н. Х. А. и П. П. А. не са претендирали такива, както и, че своевременно искане за разноски е заявено от ответника [фирма], като в полза на същия касаторът следва да заплати деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 1786,50лв., изчислен по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не намира основание да се отклони от това си становище. Молителят Н. Х. А., участвал в производството като ответник по касационната жалба не е представил отговор по последната, не е заявил претенция за присъждане на разноските, сторени в касационното производство и не е ангажирал доказателства реално да е сторил такива. Твърдения и доказателства за реализирани в касационното производство разноски не се съдържат дори и в молбата, в която е релевирано искането по чл.248 ГПК. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,