Решение № 1181 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13153/2009 г.

Решение № 1181 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13153/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е жалба на Здравко Каменов Беширов от гр. Смолян срещу Решение № 1168/21.08.2009 г. по адм. д. № 414/2009 г. на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 21800219 от 08.12.2008 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с Решение № 98 от 9.02.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив . Навеждат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОУИ" - Пловдив не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението първоинстанционният съд е отменил частично определените с РА задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) както следва: за 2003 г. определени данък в размер на 1176,14 лв. и лихви за просрочие в размер на 723,57 лв. - отменени данък в размер на 810,00 лв. и лихви за просрочие в размер на 493,97 лв.; за 2005 г. определени задължения за данък в размер на 14,23 лв. и лихви за просрочие в размер на 5,22 лв. - изцяло отменени; за 2006 г. определени данък в размер на 7320,04 лв. и лихви за просрочие в размер на 1709,74 лв., отменени данък в размер на 1991,45 лв. и лихви за просрочие в размер на 465,16 лв. Решението в частта, с която е отменен РА не е обжалвано и е влязло в сила. С подадената касационната жалба, Здравко Беширов е обжалвал потвърдените с решението на съда задължения по РА, както следва: за 2002 г. - данък в размер на 2761,58 лв. и лихви за просрочие в размер на 2055,01 лв.; за 2003 г. - в потвърдената част - данък 366,14 лв. и лихви - 229, 60 лв.; за 2004 г. - в размер на 340,89 лв. и лихви за просрочие в размер на 166,95 лв.; за 2006 г. - в потвърдената част - данък 5 328,59 лв. и лихви - 1 244,58 лв. За да отхвърли отчасти жалбата, първоинстанционният съд е направил подробен анализ на доказателствата по делото, включително тези ангажирани от жалбоподателя в хода на ревизията и във фазата по обжалване на РА по административен ред и е направил обосновани изводи за основателност, в една част и за неоснователност, в друга част на възраженията на жалбоподателя срещу РА, поддържани пред съда. Решението в обжалваната част, е правилно. Законосъобразно за ревизираните данъчни периоди, от страна на ревизиращите органи по приходите ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. До определянето на данъчната основа по този ред се е стигнало поради поведението на ДЗЛ, което не е подавало данъчни декларации по ЗОДФЛ за периода 1999 - 2006 г., а в декларациите подавани по реда на чл. 51 от ЗКПО (отм.) от търговските дружества, в които е съдружник, е отбелязано "без дейност" или въобще не е подавана декларация и поради това, че в хода на извършената проверка е установено несъответствие между извършените разходи и получените приходи, е сложено начало на данъчна ревизия по чл. 122 от ДОПК, за което лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало попълнена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Жалбоподателят не е подавал декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ и не е декларирал получени доходи, извън получени по трудови правоотношения, а е извършвал разходи, които за ревизираните финансови години надвишават доходите му. За съответстващи на разходите парични средства жалбоподателят е поддържал твърдения за получени заеми от различни физически лица. Действително, в действащото законодателство средствата, които са получават по договори от заеми не подлежат на деклариране като "доходи" и не са облагаеми доходи по смисъла на ЗОДФЛ (отм.), но ако лицето е получило такива средства от физически лица е следвало да ги докаже с безспорни за това доказателства в хода на ревизията, за която е бил уведомен, че се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК. Съдът при задълбочен анализ на всички ангажирани доказателства е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, в резултат на което е приел за доказани твърденията за получени парични заеми, както следва: в размер на 6000 лв. от сестрата на жалбоподателя София Каменова Атанасова по представен писмен Договор за заем от 16.02.2003 г. и в размер на 20 000 лв. от нейния съпруг Атанас Николов Атанасов по Договор за заем от 15.03.2005 г. С тези суми съответно е коригирана основата за облагане за 2003 г. и за 2005 г., респективно е установено от съда данъчно задължение в по-нисък размер и РА в частта над този размер за 2003 г. и за 2005 г. е отменен като незаконосъобразен. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата част, всички твърдения на жалбоподателя във връзка с получени заемни средства, са приети като неоснователни и недоказани. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на съда, обосновали извод за недоказаност на твърденията за получени заеми, както следва: За 2002 г. се твърди се, че е получена сумата 110 000 лв. от лицето Павел Сапунджиев, за което пред ревизиращите органи е представен запис на заповед. Жалбоподателят е поддържал възражението, че така представеният запис на заповед няма задължителни реквизити и не е ценна книга, като в същото време поддържа твърдението, че този документ има характер на разписка, представляваща по своята правна същност договор за заем на сумата 110 000 лв. от лицето Павел Сапунджиев. Третото за процеса лице, в дадени при ревизията писмени обяснения е потвърдил, че е предоставил на жалбоподателя сумата 110 000 лв. на датата на записа на заповед (разписката) - 12.02.2002 г. И двете страни по представеният запис на заповед удостоверяват, че сумата не е възстановена от Здравко Беширов. Правилно съдът е приел при тези данни, че въпреки дадените показания от третото за ревизията физическо лице, предоставянето на средства в размер на 110 000 лв. в заем не е доказано. Липсват каквито и да е конкретни данни за останалите елементи от договора за заем, за какъвто се твърди че е налице - уговорка на срок и начин на погасяване. Нещо повече, и до момента "заемът" не е върнат, нито има каквито и да е твърдения за погасяване на вноски, което за срокът от 2002 г . до момента, вече повече от седем години, установява, че заем на сума в посочения размер през 2002 г. не е предоставян от Павел Сапунджиев на Здравко Каменов Беширов. При тези данни за 2002 г. разходите на семейството на жалбоподателя, надхвърлящи приходите по установените в РА суми, при неустановен произход на средства за тях, правилно са приети от ревизията като облагаем доход по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). По изложените съображения са неоснователни поддържаните в касационната жалба твърдения във връзка с тази сума от 110 000 лв. като доказани заемни средства и пренасянето й като остатък в следващите години. За 2004 г. се твърди, че са неправилни изводите на съда, че е недоказан получен заем в размер на 86 000 лв. от Георги Иванов Панайотов по представен Договор за заем от 20.12.2004 г. В тази част от решението, първоинстанционният съд е съобразил, освен представения договор за заем, и всички останали доказателства, приложени по данъчната преписка, установяващи относими към конкретния спор обстоятелства, събрани в хода на насрещните проверки на ЕТ "Георги Панайотов" извършени от органите по приходите. От така установените с ревизията фактически констатации на база извършените насрещни проверки е прието несъответствие между Договора за заем, декларацията на третото лице, счетоводната документация за 2004 г. на предприятието му - ЕТ "Георги Панайотов" и данните от подадената му ГДД за 2004 г. Съдът правилно е приел, че не са представени доказателства, удостоверяващи предаване на сумата, или доказателства за връщането й, като е стигнал до правилния извод, че констатациите на ревизията не са опровергани. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на РА, издаден при ревизия по чл. 122 от същия кодекс, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за предоставения заем от лицето Георги Иванов Панайотов. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, жалбоподателят не е ангажирал такива доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи за недоказаност на предоставени средства в размер на 86 000 лв. от Георги Иванов Панайотов на Здравко Беширов, за да се приеме, че насрещните престации по представения Договор за заем от 20.12.2004 г. са изпълнени. За 2006 г. резултатът между приходи и разходи, установен по РА не се оспорва, но в касационната жалба се поддържа, че следва да се съобрази пренасянето на суми от предходните години, получени като заеми от физически лица, за които в настоящото решение се прие, че правилно не са приети за доказани от първоинстанционния съд. По изложените съображения, приетите с обжалваното съдебно решение изводи за приходи и разходи за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г., формиращи данъчна основа за определяне на данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) на Здравко Беширов са правилни, поради което решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,