Определение № 1057 от 11.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. Б. против определение на Софийски окръжен съд № 59 от 19.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 9/ 2023 г., с което е потвърдено определение на Пирдопски районен съд от 27.10.2022 г. по гр.д.№ 214/ 2022 г. и по този начин е върната исковата молба, подадена от частния касатор против Р. Н. Д. и Л. Н. Д. поради неотстраняване в срок на нередовностите й. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел исковата молба за нередовна - той бил изпълнил всички указания, дадени му по реда на чл.129 ал.2 ГПК, а исканото от съда допълнително конкретизиране било невъзможно, тъй като против него била издадена ограничителна заповед да не доближава чуждия имот, в който твърди, че е извършил подобрения. Твърди също, че по същество съдът се е произнесъл за неоснователност на исковете му, вместо да върне исковата молба само в тези части, в които е останала неуточнена. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол повдига правен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде уточнен в следния смисъл: допустимо ли е съдът да върне искова молба като нередовна, ако е посочил ясно и точно в какво конкретно се състои нейната нередовност не в акта си по чл.129 ал.2 ГПК, а в този по чл.129 ал.3 ГПК, с който връща молбата. Жалбоподателят счита, че в обжалваното определение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ответните по частната жалба страни Р. Н. Д. и Л. Н. Д. я оспорват като поддържат едновременно, че касаторът не е формулирал правен въпрос, по който касационното обжалване да бъде допуснато, както и че поставеният от него въпрос е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Излагат и съображения за правилност на обжалваното определение по същество. Частната жалба е допустима, а налице са и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Б. против Р. Н. Д. и Л. Н. Д., предявени са осъдителни искове за сумата 27 000 лв /претендирани по 13 500 лв от всяка от ответниците/ при изложени твърдения, че ищецът е извършил подобрения в техен съсобствен недвижим имот. Съдът е разпоредил препис от исковата молба да се изпрати на ответниците, които в срока по чл.131 ГПК са възразили, че тя е нередовна, тъй като не е посочено в какво точно се състоят подобренията и кога са извършени. С разпореждане от 25.07.2022 г. районният съд е указал на ищеца да уточни претенцията си по отделни „пера" и размери с точно описание на самите подобрения, времето на извършване на всяко едно подобрение, да опише обзавеждането, което може да бъде отделено от имота и не увеличава стойността му, да посочи основанието или липсата на основание, на което е бил в имота към момента на подобряването му; да индивидуализира имота, в който твърди, че е извършвал подобрения. С молба от 19.09.2022 г. ищецът уточнил в какво се състоят подобренията по „пера", размери и време на извършване, посочил обзавеждането, което може да бъде отделено от имота, уточнил, че подобренията е извършил като е пребивавал в имота с ответницата Р. Н. Д., докато съжителствали на семейни начала и индивидуализирал имота, в който са извършени подобренията. Съдът връчил препис от уточнителната молба на ответниците, които възразили, че нередовностите на първоначалната искова молба не са отстранени. Въз основа на това възражение с определение от 27.10.2022 г. по гр.д.№ 214/ 2022 г. Пирдопски районен съд върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й в срок. С обжалваното в настоящето производство въззивно определение на Софийски окръжен съд прекратителното определение било потвърдено по съображения, че подобренията не били индивидуализирани в достатъчна степен. Въззивният съд посочил пунктуално каква според него би била достатъчната индивидуализация, за да бъде редовна исковата молба. При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от частния жалбоподател правен въпрос обуславя обжалваното определение, а основателно същият поддържа, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Освен цитираното от него решение по гр.д.№ 3409/ 2008 г., I г.о., налице е трайно установена практика, според която при наличие на нередовности на искова молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни; да са конкретни, ясни, точни и прецизни. Исковата молба не може да бъде върната на основание чл.129 ал.3 ГПК, когато не са изпълнени указания, неотговарящи на посочените характеристики /определение № 4397/ 19.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 3856/ 2022 г., IV г.о. и цитираните в него/. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато, като съответно на цитираната практика бъде даден отговор, че е недопустимо да бъде върната исковата молба, когато конкретни, ясни, точни и прецизни указания в какво се състои нередовността й и по какъв начин може тя да бъде отстранена, се съдържат в акта за връщане по чл.129 ал.3 ГПК, но такива не са били формулирани в акта по чл.129 ал.2 ГПК, с който нередовността е констатирана. Предвид отговора на въпроса, по който касационното обжалване се допуска, обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК. С подадената на 19.09.2022 г. уточнителна молба ищецът е изпълнил изцяло указанията, дадени му с разпореждане от 25.07.2022 г. Исковата молба не може да бъде върната, защото не са отстранени нередовностите, констатирани в акта на въззивния съд. За такива нередовности ищецът не е бил уведомен от първата инстанция, че според нея такива са налице и следва да бъдат отстранени. В случай, че съдът намери нередовности, за които не е дал указания, той е длъжен да повтори процедурата по чл.129 ал.2 ГПК, а не да връща исковата молба, щом първоначално дадените указания са изпълнени от ищеца. По изложените съображения съдът