Определение № 13348 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на Г. И. М. срещу определение № 18279 от 30.09.2024 г., постановено по адм. дело № 4919/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса по депозираната от него частна жалба против определение № 6934/30.05.2024 г. и за предоставяне на правна помощ по делото. С доводи за неправилност се иска отмяната му. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Г. И. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева, дължима по подадената от него частна жалба срещу определение № 6934/30.05.2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против разрешение за строеж № 89/25.08.2022 г. на главния архитект на Столична община - район "Студентски", както и искането за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната жалба от адвокат. След съвкупна преценка на релевантните обстоятелства съобразно представената от частния жалбоподател декларация съдът приема, че страната разполага със средства за внасяне на държавна такса за производството и за заплащане на адвокатско възнаграждение. Обосновава извод, че имущественото състояние на М., който притежава недвижим имот, лек автомобил и парични спестявания, както и месечен доход, позволяват заплащане на държавна такса за воденото частно съдебно производство и за ангажиране на адвокат, за да го представлява. По тези съображения съдът приема, че не са налице предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на дължимата държавна такса и не са изпълнени условията за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. 2 ЗПП, поради което исканията като неоснователни са оставени без уважение. Определението е правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК. Съгласно чл. 227а, ал. 2, т. 1 - 7 АПК във вр. с чл. 236 АПК държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Същите предпоставки се преценяват и когато е направено искане за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 3 ЗПП. Към исканията си Г. М. представя декларация за материално и гражданско състояние, в която отразява, че не е в граждански брак, притежава недвижим имот - жилище с площ от 125 кв. м в гр. София, лек автомобил Опел Астра с дата на производство 2005 г. и паричен влог от 7000 лева. Частният жалбоподател сочи, че не упражнява търговска дейност като едноличен търговец и получава месечен доход от пенсия в размер на 600 лева. Декларира, че страда от заболяване - [заболяване], което налага допълнителни разходи в размер на 500 лева. При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че за жалбоподателя липсват основания за освобождаване от внасяне на предвидената в чл. 235а АПК държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ. По делото липсват убедителни данни за наличие на условия, които поставят страната в невъзможност да заплати дължимата държавна такса и да ангажира адвокатска защита за приподписване на подадената срещу прекратителното по делото определение частна жалба. Доказателства във връзка с декларираното обстоятелство за влошено здравословно състояние и необходимост от разходи за лечение на посоченото заболяване не са представени. Обстоятелството, че частният жалбоподател "не познава много адвокати", както твърди в молбата си от 03.07.2024 г., не обуславя задължение за съда за назначаване на служебен такъв и осигуряване на безплатна адвокатска защита. Установените по делото обстоятелства не позволяват да се изгради обосновано заключение за необходимостта от освобождаване от държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 3 ЗПП, поради което исканията правилно са отхвърлени. С оглед изложеното определението е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,