Определение № 4395 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3886/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Р. Х. против протоколно определение № 432/10.03.2026 г., постановено по адм. д.537/2025 г. по описа на Административен съд-Шумен(АС-Шумен). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, защото в случая съдът е сезиран с искане за обявяване на нищожност на изричен отказ на администратор на лични данни, а само при условията на евентуалност за отмяната му като незаконосъобразен. Твърди, че не е налице преюдициалност на делото пред Съда на Европейския съюз )СЕС) и спирането на производството противоречи на принципа на бързина и процесуална икономия. Иска да бъде отменено атакуваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът „Кредисимо“ЕАД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното протоколно определение № 432/10.03.2026 г., постановено по адм. д.537/2025 г. по описа на АС-Шумен е спряно производството по делото до приключване на дело С-676/25 на СЕС. За да постанови обжалваното определение, АС е анализирал въпросите, с които е сезиран СЕС и е приел, че отговорът им е от значение за правилното решаване на делото и съответно е налице хипотезата на чл.154а, ал.1, т.8 АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на АС за наличие на хипотезата на чл.154а, ал.1, т.8 АПК, защото отправените въпроси от друг съд до СЕС са свързани със задължения на администратора на лични данни по чл.15 ОРЗД в специфична хипотеза на обработка на данните, която относима и към установените в обжалваното определение факти. Предвид сходността на фактите и спецификата на поставените въпроси относно хипотезата на ограничена обработка на данни, правилно АС е приел, че актът на СЕС по дело С-676/25 ще бъде от значение за правилното решаване на спора. Доводите в частната жалба, че основното му искане е за обявяване на нищожност на акта на администратора на лични данни, към което делото пред СЕС се явява неотносимо, не са съобразени със задължението на първата инстанция по чл. 168 от АПК, което трябва да изпълни с едно общо съдебно решение. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящето определение не представлява акт по същество на спора, поради което след отпадане на основанието за спиране на производството и възобновяването му, АС следва с акта по същество на спора да се произнесе и по претендираните в настоящата инстанция разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,