Определение № 13014 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10242/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на министъра на туризма, чрез юрк. Велкова като процесуален представител, и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му юрк. Илова, двете против определение № 1808 от 25.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1990/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответните страни – началникът на отдел „Устройствено планиране и архитектура“, дирекция „Устройство на територията“ при община Бургас, „ГБС Инвест“ ЕАД и община Бургас, в срока по чл. 232 АПК не изразяват становище по частните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира частната жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството за процесуално недопустима по следните съображения: За тази страна не е налице правен интерес от обжалване на определението, с което е оставена без разглеждане жалбата на министъра на туризма срещу оспорената виза за проектиране и производството по делото е прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК, приложима по силата на чл. 236 АПК, право да обжалват определението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая постановеният съдебен акт не е неблагоприятен за този частен жалбоподател. С обжалваното определение е прието за недопустимо оспорването на друг правен субект, т. е. с него не се накърняват правата на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Действително, в проведеното съдебно производство и двамата министри представляват държавата, отразена като собственик в кадастралния регистър, но по отношение на различни съседни поземлени имоти с идентификатори 07079.831.63 (крайбрежна плажна ивица, морски плаж "Росенец-изток") и 07079.831.64, съответно всеки от тях разполага с възможност да оспори визата за проектиране на собствено основание. Определението на административния съд се явява неблагоприятно само за министъра на туризма, поради което той единствено има право да го обжалва. По тези съображения настоящият състав приема, че министърът на регионалното развитие и благоустройството не е легитимиран да обжалва постановения съдебен акт. Ето защо, частната му жалба срещу определение № 1808 от 25.07.2023 г. по адм. дело № 1990/2022 г. на Административен съд – Бургас е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част - прекратено. Частната жалба на министъра на туризма е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е оставено без разглеждане оспорването на министъра на туризма срещу виза за проектиране от 11.10.2022 г., издадена от началника на отдел „Устройствено планиране и архитектура“, дирекция „Устройство на територията“ при община Бургас, за курортно-рекреационен обект в УПИ I-7, в м. 7, м. „Отманли“ (м. „Росенец“), гр. Бургас съгласно действащ ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор 07079.831.101 по КККР на гр. Бургас, при условията на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят не попада в нито една от хипотезите по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Обосновава извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. Според чл. 140, ал. 3, изр. второ ЗУТ визата за проектиране се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересовани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата. С разпоредбите на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно определя кръга на субектите - собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти, които имат качеството на заинтересовани лица. Според чл. 7, ал. 4 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), морските плажове или части от тях, за които не е възложена концесия, се управляват от министъра на туризма. По делото липсват данни по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.831.63, представляващ морски плаж - изключителна държавна собственост, да е възложена концесия, поради което правилно е прието от съда, че жалбоподателят надлежно представлява държавата и е активно легитимиран да оспори визата за проектиране. Безспорно е установено, че този имот е съседен на имот с идентификатор 07079.831.101, за който е отреден УПИ I-7, предмет на оспорения акт. С визата се предвижда промяна в разположението и конфигурацията на предвидените в имота на заявителя сгради по действащия за него ПУП – ПЗ, като съществуващите не се запазват, а одобрените показатели допускат изграждане на такива от един до пет етажа. Застрояването в имота е отразено с ограничителни линии като едно петно, свободно разположено при минимално разстояние от границата към морския плаж - „мин. Н на основание чл. 31, ал. 6 ЗУТ“, а към останалите съседни имоти – „мин. 1/3 Н“. Правният си интерес от оспорване министърът на туризма обосновава с доводи за грубо нарушаване с визата за проектиране и с действащия застроителен план, въз основа на който е издадена, на нормативно заложените максимални устройствени показатели за зона „А“ по чл. 10, ал. 3, т. 2 ЗУЧК, в която попада по-голямата част от УПИ I-7, както и на тези по Общия устройствен план на община Бургас по отношение плътността и характера на застрояване за процесния имот. Следва да се има предвид, че промяната в застрояването отпадна като предпоставка при определяне кръга на заинтересованите лица след изменението на разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ с ДВ, бр. 16 от 2021 г. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че с оспорената виза не се предвижда свързано застрояване между УПИ I-7 и съседния имот - морски плаж, не се допускат намалени разстояния и не се променя предназначението на имота – предмет на разработката, поради което жалбоподателят не попада сред заинтересованите лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. т. 2 - 4 ЗУТ. Настоящият състав обаче не споделя направеното заключение за липса на правен интерес от оспорване в хипотезата на т. 5 от цитираната разпоредба. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗУЧК гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове, който се осигурява чрез предвижданията на устройствените планове. В случая визата за проектиране предвижда застрояване в УПИ I-7 с ограничителни линии в рамките на едно петно, като не съдържа предвиждане за осигуряване на достъп до морския плаж по смисъла на чл. 4 ЗУЧК, което обосновава въвеждане на ограничения в режима на ползване на поземлен имот с идентификатор 07079.831.63. Ето защо, министърът на туризма, на когото по силата на чл. 7, ал. 4 ЗУЧК е възложено управлението на този имот, е заинтересовано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, поради което разполага с право да оспори административния акт. Жалбата му е допустима, а изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е незаконосъобразен. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на процесуалните действия по оспорването на министъра на туризма. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,