Определение № 3866 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 173/2025 г.
ВАСТрето отделение10.04.2025 г.докладчик Чавдар Димитров
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение № 6204/30.08.2024г., постановено от Административен съд – Бургас по адм. д.№ 1287/2024 година в частта, в която съдебният състав е оставил жалбата на Р. К. А. и С. А. А. и двамата от [населено място], обл. Бургас против отказ да бъде извършена административна услуга, обективиран в писмо изх.№94-01-40875
от 05.07.2024г. на Секретаря на Община Бургас без разглеждане и е прекратил производството по делото в същата част. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него в посочената по-горе част. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 6204/30.08.2024г., постановено от Административен съд – Бургас по адм. д.№ 1287/2024 година в останалата му част. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател:
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ АГЛИКА АДАМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. К. А. и С. А. А. и двамата от [населено място], обл. Бургас против Определение № 6204/30.08.2024г., постановено от Административен съд – Бургас по адм. д.№ 1287/2024 година. С обжалваното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на двамата жалбоподатели против откази на Секретаря на Община Бургас с изх. № 94-01-40875/2/05.07.2024г., изх.№94-01-22001/4/02.02.2023г. и изх.№94-01-40875/1/02.02.2023г. по техни заявления за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка на поземлен имот с идентификатор 61145.501.711 по КККР на [населено място], община Бургас с площ от 1055кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 61145.501.711.1 с площ от 26кв.м. и сграда с идентификатор 61145.501.711 с площ от 13кв.м. При постановяване на оспореното определение от фактическа страна съдът е приел, че оспореният отказ за заверка на молба-декларацията, обективиран в писмо изх.№94-01-40875
от 05.07.2024г., не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с това писмо не се създават права или задължения за жалбоподателите, нито се засягат непосредствено техни права, свободи или законни интереси, поради уведомителния му характер. Другите оспорени писма с изх.№ 94-01-22001(4)/02.02.2023г. и изх.№94-01-40875(1)/02.02.2023г. Съдът е преценил като такива, притежаващи характер на индивидуални административни актове, постановяващи изричен отказ да бъде извършена административна услуга, но жалбата в частта, насочена против тях е оставил без разглеждане като просрочена. При възприемане на горните обстоятелства за доказани, съдебният състав е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. В частната жалба на двамата жалбоподатели се аргументира различна теза. Обяснява се, че заверката на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка е част от нотариалното производство по чл.570, вр. чл.586 и сл. ГПК, която не предполага отказ от извършване на каквото и да е волеизявление от страна на административния орган, както и не предопределя произнасяне на Секретаря на общината по наличието на правни спорове и засягането на чужди права, а изисква единствено официално волеизявление относно собственическите права на общината към процесните имоти. Развива се тезата, че се касае за административна услуга, влезлият в сила изричен отказ, по която не се ползва с характеристиките на преклузия да бъде искана административната услуга повторно. Изложено е становище, за това че възприемането на писмо изх.№94-01-40875
от 05.07.2024г. като такова с уведомителен характер, не освобождава съдът от произнасяне по въпроса за постановеният в такъв случай мълчалив отказ услугата да бъде извършена. В частта на оспореното съдебно определение, касаеща писма с изх.№ 94-01-22001(4)/02.02.2023г. и и изх.№94-01-40875(1)/02.02.2023г. основания за отмяна не се сочат. Секретарят на Община Бургас не взема становище по жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в законоустановения 7 –дневен срок по чл.230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. По същество съдебният състав намира частната жалба за частично основателна. Аргументите за това са следните:
На първо място следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав намира аргументите за просрочие на жалбата на Р. К. А. и С. А. А. по отношение на писма с изх.№ 94-01-22001(4)/02.02.2023г. и и изх.№94-01-40875(1)/02.02.2023г. и двете на Секретаря на Община Бургас за правилни и обосновани. Правилен е направеният извод от страна на съдебния състав за надлежното им връчване и за изтичане сроковете за оспорването им, поради което жалбата против оспореното определение в тази негова част следва да бъде отхвърлена.
Що се отнася до тази част от определението, с която са изложени аргументи за уведомителния характер на писмо изх.№94-01-40875
от 05.07.2024г. на Секретаря на Община Бургас и в тази връзка за неговата необжалваемост, съдебният състав счита изводите на съдебния състав за правилни относно уведомителния характер, но обосноваващи необходимостта от реализиране на друг вид процесуални действия. Според настоящия съдебен състав наред с уведомителния характер на писмото, то имплицитно съдържа и отказ на органа да разгледа отправено до него искане за извършване на административна услуга по издаване на официален свидетелстващ документ, какъвто по естеството си е търсената заверка. В този случай съдебният състав е следвало да разгледа жалбата по реда на чл.199 АПК, което същият не е сторил. От уведомителната част на писмото става ясно защо е отказана услугата. Органът е преценил наличието на преклузия, поради предходно произнасяне. В тази връзка съдебният състав държи да отбележи, че не могат да са пречка за поредно произнасяне по заявена идентична услуга постановените по-рано изрични откази от страна на Секретаря на общината. Според настоящия съдебен състав по отношение на административните услуги е неприложима разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 АПК, доколкото обратното разбиране противоречи на естеството и характера им. Същите са особена форма на административна дейност, именована от страна на Закона за администрацията в §1, т.1 ДР „административно обслужване“. Тази дейност според същия закон се извършва от страна не само на администрацията, но и на организации, предоставящи обществени услуги, което семантично отхвърля еднократния характер на дейността по предоставяне на административни услуги. Еднократното постановяване на изричен отказ да бъде извършена съответната услуга не препятства всеки следващ опит тя да бъде получена. Напротив смисълът на административните услуги е в това, че могат да бъдат получавани многократно, при изпълнение на изискуемите за това предпоставки независимо от броя на получените предходни откази за извършването им. При направените по-горе изводи, определението на Административен съд – Бургас следва да бъде отменено единствено в частта, касаеща писмо изх.№94-01-40875
от 05.07.2024г. на Секретаря на Община Бургас, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на отказа да бъде извършена заявената услуга, по реда на чл.197 и сл. АПК. По искането за присъждане на разноските за настоящото производство, следва да се произнесе административният съд по аргумент от чл.236 вр. с чл.226, ал.3 АПК.
Цитирани разпоредби
11- чл. 197 АПК
- чл. 199 АПК
- чл. 21 АПК
- чл. 226, ал. 3 АПК
- чл. 230, ал. 1 АПК
- чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК
- чл. 586 ГПК
- чл. 1
- чл. 229
- чл. 236
- чл. 570