Определение № 11557 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7420/2025 г.
ВАСВторо отделение17.11.2025 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на кмета на район "Илинден", Столична община срещу решение № 16595 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1138/2025 г. по описа на Административен съд София – град. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7420/2025 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Столична община да заплати на Етажна собственост с административен адрес гр. София, [жк], [адрес], представлявана от председателя на УС Т. И. Б., направените по делото разноски в размер на 1000 (хиляда) лева. Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: Членове: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Илинден", Столична община (СО) срещу решение № 16595 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1138/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че не е налице компетентен орган, който да издаде исканата в конкретния случай заповед по подаденото заявление от 16.12.2024 г. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът – Етажна собственост с административен адрес гр. София, [жк], [адрес], чрез председателя на УС Т. И. Б., в писмено възражение изразява становище за правилност на обжалваното решение. В съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., касационната жалба е приета за нередовна, тъй като е подадена от кмета на район "Илинден", чрез гл. юрк. Каломенска, а представеното пълномощно е от главния архитект на район "Илинден", който е страна в първоинстанционното производство. При така констатираното противоречие с протоколно определение от същата дата касационната жалба е оставена без движение, а на касационния жалбоподател е указано да уточни от чие име е подадена, като в случай, че се подава от името на кмета на Район "Илинден", СО - да представи надлежно пълномощно, удостоверяващо представителна власт за подписване на касационната жалба и за процесуално представителство пред настоящата инстанция. С молба от 23.10.2025 г. и във връзка с дадените указания от кмета на район "Илинден", СО е представено пълномощно от 22.10.2025 г., с което упълномощава гл. юрк. Каломенска да го представлява за подаване и приподписване на касационна жалба по адм. дело № 7420/2025 г. на Върховния административен съд и за осъществяване на процесуално представителство по същото делото в качеството му на касатор. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С така депозираната по делото молба в изпълнение на дадените от настоящия състав указания и приложеното към нея пълномощно се потвърждава подаването на касационната жалба от кмета на район "Илинден", СО. С обжалваното решение Административен съд София – град прогласява нищожността на писмо изх. № към РИЛ24-РГ94-2157-(1)/15.01.2025 г. на главния архитект на район „Илинден“, СО и делото като преписка е изпратено на основание чл. 173, ал. 2 АПК на кмета на район „Илинден“, СО за процедиране съобразно указанията за тълкуване и прилагане на закона. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Според чл. 208 АПК предмет на касационното оспорване е първоинстанционното съдебно решение. Страни по делото в касационното производство са лицата, участвали пред първата инстанция и за които решението има сила. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК предвижда, че право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. С определение от 04.03.2025 г. в производството пред административния съд като страни са конституирани: Етажната собственост с адрес гр. София, [жк], [адрес], чрез председателя на УС Т. И. Б. – оспорващ и главният архитект на район „Илинден“, СО – ответник. Кметът на район „Илинден“, СО не е страна в първоинстанционното производство, поради което в тази хипотеза не разполага с правото да обжалва съдебния акт, с който то приключва. Процесуални норми не допускат включването на нови страни в касационното производство, освен в изрично уредените случаи. Такова изключение предвижда разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК, съгласно която лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. В настоящия случай с първоинстанционното решение е обявена нищожността на обективирания в горепосоченото писмо изричен отказ на главния архитект на район „Илинден“, който е конституиран като ответник в производството пред административния съд в качеството му на издател на оспорения административен акт. По принцип лицата, които са засегнати неблагоприятно от административния акт, но които не са го оспорили нямат качеството на заинтересовани страни в първоинстанционното съдебно производство. Заинтересованите лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК са тези, за които оспореният акт поражда благоприятни правни последици и с оглед на правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 АПК съдебното решение би могло да засегне създадените от административния акт техни права или законни интереси. В случая административният орган, на който преписката се изпраща от съда за произнасяне по компетентност на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след като е обявена нищожността на оспорения отказ за издаване на заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ поради постановяването му от некомпетентен орган, не попада в кръга на лицата, които разполагат с право на жалба в хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК. Постановеното по спора решение действително има сила за кмета на район „Илинден“, доколкото преписката му се изпраща за произнасяне. Същото обаче не е неблагоприятно за този административен орган, защото със съдебния акт му се възлага единствено упражняване на компетентността му. В правомощията на органа, на когото преписката се изпраща за произнасяне е извършването на преценката относно допустимостта, съответно основателността на подаденото искане, вкл. приключването на административното производство с акт, чието съдържание той ще определи. Предвид изложеното в случая по отношение на касационния жалбоподател не е налице неблагоприятно засягане от съдебното решение по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК. Следва да се има предвид, че в конкретната хипотеза не се разрешава спор за подведомственост, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 130, ал. 4 АПК. По изложените съображения касационният жалбоподател не е от категорията лица по чл. 210, ал. 1 и ал. 2 АПК. На основание чл. 215, т. 1 АПК касационната му жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело - да се прекрати. При този резултат и с оглед заявеното искане за присъждане на разноски за настоящото производство, на ответника се дължат такива в размер на 1000 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 17.10.2025 г. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
12- чл. 130, ал. 4 АПК
- чл. 153, ал. 1 АПК
- чл. 173, ал. 2 АПК
- чл. 208 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 210, ал. 2 АПК
- чл. 215, т. 1 АПК
- чл. 16, ал. 6 ЗУТ
- чл. 172, ал. 2
- чл. 173, ал. 1
- чл. 208
- чл. 210, ал. 1