Определение № 56 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 974/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Б. Б. – К. чрез адв. П. И. срещу въззивно решение № 675/02.05.2012 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 4336/2011 г. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна С. С. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Н. М. – Б., представлявана от адв. А. И. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Б. С. Б. не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Ц. Б. Б. е предявила искове за отмяна на дарение по нот.акт № 170/1993 г. и за връщане на подарения имот срещу С. С. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Н. М. – Б. и срещу Б. С. Б.. Исковете са отхвърлени. След постановяване на решението, ищцата Ц. Б. Б. е починала. Нейни наследници са дъщерята М. Б. Б. – К. и внуците Б. С. Б. и С. С. Б.. Последните двама са и ответници по исковете. М. Б. Б. – К. като правоприемник на Ц. Б. Б. е подала въззивна жалба. Въззивният съд с решение № 675/02.05.2012 г. е прекратил въззивното производство по въззивната жалба за ½ ид.ч. от имота, предмет на договора за дарение и е потвърдил първоинстанционното решение за другата ½ ид.ч. Актът на съда, с който е прекратил въззивното производство е определение и жалбата срещу него подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разрешението по частната жаба е от значение за предмета на въззивното решение, съответно за предмета на касационното производство. Това налага съставът на Върховния касационен съд да се произнесе първо по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК Частната жалба е редовна, подадена е в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. В случая е налице универсално правоприемство, при което има частично сливане на качеството на ищец и на ответник за Б. С. Б. и С. С. Б.. Правилно въззивният съд е приел, че е налице недопустимост, но тя е не само на въззивното, а на цялото исково производство, като засяга и постановеното, невлязло в сила първоинстанционно решение. Неправилно производството по въззивната жалба до размера на ½ ид.ч. от имота, предмет на дарението е прекратено, като по този начин въззивният съд не се е произнесъл досежно другата ½ ид.ч., за която има постановено решение /независимо от резултата/ от и срещу едни и същи страни в резултат на настъпилото в хода на процеса правоприемство. В заключение, въззивният съдебен акт, имащ характер на определение следва да бъде отменен и делото върнато на същия съд за произнасяне по цялата въззивна жалба. До постановяване на решение, не е очертан предмета на касационна проверка. Мотивиран от горното, съдът