Определение № 351 от 12.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10176/2023 г.

Производството е по реда на чл.254, ал.1 във вр. с чл.229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министъра на правосъдието, чрез пълномощниците юриск. И. Савов и юриск. Ю. Ангелов, против Разпореждане № 7120 от 22.08.2023 г. по адм. дело № 7912/2023 г. на Административен съд София - град, с което на основание чл.253, ал.2, предл. 1 от АПК е разпоредено прекратяване на действията, съпътстващи издаването на заповед № ЛС-04-364/11.08.2023г. на министъра на правосъдието – публикуване на публична покана за избор на изпълнителен директор на държавното предприятие, назначаване на конкурсна комисия и приемане на кандидатури до приключване на съдебното производство против заповед № ЛС-04-339/25.07.2023г. на Министъра на правосъдието. С конкретни доводи за неправилност на разпореждането се иска отмяната му. Претендират се разноски. С писмен отговор чрез процесуален представител ответницата по частната жалба Н. Димитрова прави възражение за неоснователност на частната жалба и за правилност на съдебния акт, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след извършена служебна проверка на атакуваното определение и като съобрази наведените в частната жалба доводи, приема следното: Частната жалба против Разпореждане № 7120 от 22.08.2023 г. по адм. дело № 7912/2023 г. на Административен съд София – град е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл.230 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но по различни от визираните в нея съображения. АССГ е постановил оспореното разпореждане, като е приел, че действията, съпътстващи издаването на заповед № ЛС-04-364/11.08.2023г. на министъра на правосъдието – публикуване на публична покана за избор на изпълнителен директор на държавното предприятие, назначаване на конкурсна комисия и приемане на кандидатури са фактически действия на административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, и поради това са неоснователни, по смисъла на чл.250 от АПК, с оглед наличието на неприключило с окончателен съдебен акт съдебно производство против заповед № ЛС-04-339/25.07.2023г. на Министъра на правосъдието за прекратяване на предходна процедура за избор на изпълнителен директор, образувано по жалба на Н. Димитрова. Разпореждането е недопустимо и следва да бъде обезсилено. АССГ е разгледал и се е произнесъл по недопустимо искане за отмяна, респективно прекратяване на неоснователни действия по реда на чл.250 и следващите от АПК, и вместо да го остави без разглеждане и прекрати производството по него, е постановил недопустим съдебен акт като се е произнесъл по същество и е уважил искането. Безспорно процедурата по провеждане на конкурса е административна. Съгласно разпоредба на чл.21 ал.1 от Закона за публичните предприятия, условията и редът за провеждане на конкурс за избор на членовете на управление се уреждат в правилника за прилагане на този закон. Отношенията по провеждане на конкурса имат публичноправен характер в защита на обществен интерес, провеждат се от орган с публични функции по закон, при публично обявени правила, с определена общественозначима цел. С откриване на конкурсната процедура между органа, упражняващ правата на държавата по смисъла на пар. 1, т.7 от ЗПП и участниците в конкурса възниква административно правоотношение. Последното се характеризира с това, че от едната страна на правоотношението, като негов субект, винаги стои публичен орган, а от другата страна е гражданин или организация. Двете страни на административното правоотношение не са равнопоставени, поради това не са налице гражданскоправни отношения, тъй като органът упражняващ правата на държавата осъществява правомощия във връзка с процедурата по Закона за публичните предприятия, по законова представителна власт от собственика на капитала - Държавата. По отношение на конкурсната процедура органът, упражняващ правата на държавата осъществява властнически правомощия, тъй като извършва действия, свързани от позиция на вертикална зависимост спрямо кандидатите за участие в органа на управление на публично предприятие, които действия несъмнено могат да засегнат техния интерес. Поради това, възникването на спорове между страните на административното правоотношение досежно съдържанието и действието на права и задължения и/или засягане на законни интереси, следва да се решават по съдебен ред от административния съд. При наличие на административно правоотношение, сочените от Н. Димитрова като неоснователни действия, обективирани в, респективно определени от съда като „съпътстващи издаването на заповед № ЛС-04-364/11.08.2023г. на Министъра на правосъдието – публикуване на публична покана за избор на изпълнителен директор на държавното предприятие, назначаване на конкурсна комисия и приемане на кандидатури“ по естеството си са правни, а не фактически и са част от административната процедура по избор и назначаване на изпълнителен директор на публично предприятие. В случая е налице хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК, съгласно която "Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго". На обжалване по реда на АПК ще подлежи крайният акт, с който завършва тази административна процедура за избор на изпълнителен директор на държавното предприятие. В конкретния случай се иска от съда защита, по реда на чл.250 и сл. от АПК, срещу действия, които не са фактически, а са с правен характер и обективирани, съответно пряко свързани с акт, който не е краен за приключване на процедурата по конкурса за определяне на изпълнителен директор на публично предприятие и поради това неподлежащ на самостоятелно обжалване по реда на АПК, поради което Административен съд София - град е следвало да остави искането на Н. Димитрова без разглеждане, като недопустимо, и да прекрати производството по него пред себе си. Като не е сторил това и се е произнесъл по недопустимо искане, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен от касационната инстанция. При този изход на делото искането за присъждане на деловодни разноски в настоящото производство от жалбоподателя е основателно, като му се присъди сумата от 150лв., от които 30лв. заплатена д.т. и 120лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.236 във вр. с чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,