Определение № 8133 от 24.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. У. А., роден и с постоянно местопребиваване във Великобритания, чрез процесуален представител адв. С.Христова, против Определение № 12295 от 09.04.2025 г., постановено по адм.д.№ 3644/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за влизане в страната, издаден на 12.03.2025 г. от контролиращ служител на ГКПП Аерогара София при Главна дирекция „Гранична полиция“ и разпореждане за допускане на предварително изпълнение и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че жалбата срещу административните актове е предявена на 26.03.2025 г. в 23.20 часа по електронен път, чрез Системата за сигурно електронно връчване, т.е. в срока за обжалване, като администрирането на жалбата в регистратурата на получателя не съставлява дата на изпращане. Иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът по частната жалба, в срока по чл.232 от АПК не е взел становище по нея. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Т. У. А. срещу отказ за влизане в страната, издаден на 12.03.2025 г. от контролиращ служител на ГКПП Аерогара София при Главна дирекция „Гранична полиция“ и разпореждане за допускане на предварително изпълнение и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е счел жалбата за просрочена. Посочил е, че отказът за влизане в страната е издаден на 12.03.2025 г., на която дата е връчен на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 27.03.2025 г., след изтичане на предвидения в чл. 60, ал. 4 от АПК тридневен срок и след изтичане на 14 дневния срок за обжалване /изтекъл на 26.03.2025 г. – присъствен ден/. Постановеното определение в частта, в която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. У. А. срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение и е прекратил производството по делото в тази част е недопустимо. В оспорения отказ за влизане в страната, издаден на 12.03.2025 г. от контролиращ служител на ГКПП Аерогара София при Главна дирекция „Гранична полиция“, не се съдържа разпореждане за предварителното му изпълнение, поради което произнасянето на съда в диспозитива и мотивите на оспорения съдебен акт по отношение на несъществуващ предмет на оспорване се явява недопустимо. Частният жалбоподател в искането, с което е сезирал съда е направил особено искане ако е допуснато предварително изпълнение на обжалвания административен акт, по аргумент на чл.166 от АПК, да се постанови спиране на неговото изпълнение. Така формилураното искане не обосновава правомощие на съда да се произнесе по искане по чл.60, ал.5 от АПК, като в случая съдът е следвало да уточни правното основание на искането и едва тогава да се произнесе по него, което не е направено. По изложените съображения, обжалваното определение в тази част следва да се обезсили като недопустимо. Постановеното определение в частта, в която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. У. А. срещу отказ за влизане в страната, издаден на 12.03.2025 г. от контролиращ служител на ГКПП Аерогара София при Главна дирекция „Гранична полиция“ и е прекратил производството по делото в тази част е неправилно по следните съображения: Спазването на срока за подаването на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът следи служебно. Чл. 62 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК в настоящото производство, регламентира изтичането на срока за осъществяване на процесуални действия. В ал.1 на посочената разпоредба е посочено, че последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, като ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Срокът не се смята за пропуснат при изпращането на молбата в електронна форма /чл.62, ал.2 от ГПК/, като съдилищата не могат да откажат приемането на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления / чл.102г, ал.1 от ГПК/. При тази законова регламентация, подаването на жалба по електронен път е разрешен от закона начин за осъществяване на процесуални действия, наред с другия начин на дистанционно изпълнение - подаване по пощата. В случая, видно от жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, същата е подадена по електронен път, с валиден КЕП, с отбелязване, че документа е електронно подписан от С.Христова на 26.03.2025 в 23:05:06, в съответствие с eIDAS. Същата е входена в АССГ на 27.03.2025 г. с вх.№ 7521. От приложената към частната жалба извадка от Системата за сигурно електронно възлагане /преглед изпратено съобщение/, се установява, че до АССГ на 26.03.2025 г. в 23:20 ч. е подадено писмо със заглавие „ жалба срещу отказ за влизане в страната Т. У. А. + особено искане за спиране на предварителното изпълнение“, с описано съдържание, подписано от С.Христова. При тези данни, настоящият състав намира, че жалбата на Т. У. А. срещу отказ за влизане в страната, издаден на 12.03.2025 г. от контролиращ служител на ГКПП Аерогара София при Главна дирекция „Гранична полиция“ е подадена на 26.03.2025 г. в срока за обжалване и не е просрочена. Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради просрочието й се явява в противоречие с приложимия закон, поради което постановеното от него, на основание чл.159, т.5 от АПК, определение като неправилно следва да бъде отменено и делото се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по него.