Определение № 296 от 29.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 806/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. Петя К. от САК - процесуален представител на Р. Е. К., за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото определение № 3111 от 26.11.2024 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с подадения в срок отговор на касационна жалба адв. Петя К. е поискала да бъдат присъдени разноски в полза на нейния доверител и е представила доказателства за извършването им, но при постановяване на определението по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по искането. Поради изложеното се прави искане за допълване на определението и за присъждане на разноските - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер 10 380 лв. Препис от молбата е връчен на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, който е депозирал отговор чрез процесуалния си представител юрк. Б. М.. В отговора е изразено становище за неоснователност на молбата по съображения, че представеният към отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие не представлява годно доказателство за извършеното плащане на посоченото в него адвокатско възнаграждение, тъй като клаузата за възнаграждение е добавена след сключване на договора, т. е. същият е сключен като безвъзмезден, а вписването на клаузата за възнаграждение е извършено с цел да се претендира адвокатско възнаграждение; че е нарушен чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, тъй като предвид размера на възнаграждението плащането му е следвало да се извърши по банков път. В условията на евентуалност е направено възражение, че дори адвокатското възнаграждение да се приеме за дължимо, неговият размер е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и следва да се намали като се приложи решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на ЕС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 3111 от 26.11.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1159 от 17.10.2023 г. по в. гр. д. № 1617/2023 г., с което е потвърдено решение № 3257 от 16.11.2022 г. по гр. д. № 8265/2021 г. на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение по същото дело от 01.03.2023 г., в обжалваната част, с която касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Р. Е. К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Н. В., настъпила при ПТП на 18.11.2020 г., в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва от 25.11.2020 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК право на разноски има ответникът по касация (ищец) Р. Е. К.. С отговора на касационната жалба е представен договор за правна помощ и съдействие от 26.02.2024 г., сключен с адв. Петя К., в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационно обжалване по в. гр. д. № 1617/2023 г. на САС в размер на 10 380 лв. и е вписано, че възнаграждението е платено изцяло в брой на две вноски, както следва: 5 000 лв. на 26.02.2024 г. и 5 380 лв. на 28.02.2024 г. При така установените обстоятелства следва да се приеме, че молителят е доказал реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 380 лв. Възражението на ответника, че договорът не доказва плащането на възнаграждението, е неоснователно, тъй като не съществува пречка адвокатското възнаграждение да бъде платено авансово в брой преди сключване на договора за правна помощ и плащането да бъде удостоверено по-късно при писменото оформяне на мандатното правоотношение. В случая плащането на адвокатското възнаграждение в брой към момента на сключване на договора е вписано изрично в договора, поради което той има характер на разписка и доказва реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 10 380 лв. - т.1 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е и възражението за недоказаност на заплащането на адвокатското възнаграждение поради обстоятелството, че неговият размер надвишава минималния допустим размер за плащане в брой, уреден в чл.3, ал.1 на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗОПБ, според която всички плащания на територията на страната на суми в размер на или над 10 000 лв. следва да се извършват по банков път, е неотносима към доказването на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение. Плащането в брой на адвокатско възнаграждение на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., представлява нарушение на чл.3, ал.1 ЗОПБ и е от значение за реализиране на административно - наказателна отговорност срещу нарушителя, но не се отразява на извършването, респ. на доказването, на претендираните разноски. Предвид изложеното, разноските са доказани и доколкото в определението за недопускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за присъждането им, налице са предпоставките по чл.248 ГПК за допълване на определението. В отговора на молбата по чл.248 ГПК ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно. Съобразявайки материалния интерес по делото, съдържанието и обема на предоставената от процесуалния представител на ответника по касация адвокатска защита, свеждаща се до изготвяне на отговор на касационна жалба със становище по основанията за допускане на касационно обжалване, отсъствието на фактическа и правна сложност на делото (спор за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, по който е формирана трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС), настоящият състав на ВКС преценява, че възнаграждението от 10 380 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и следва да бъде намалено до размер на сумата 3 000 лв., която следва да се присъди на молителя Р. Е. К. по реда на чл. 248 ГПК като разноски за производството по чл. 288 ГПК. При произнасяне по възражението съдебният състав съобразява решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, според задължителното тълкуване в което националният съд не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съдържащата се в наредбата правна регулация представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и поради абсолютната й нищожност съдът е длъжен да откаже да я приложи. Отнесено към конкретния случай, даденото с решението на Съда на ЕС задължително тълкуване позволява на съда да определи размера на оспореното с възражение по чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на молителя под формата на разноски, съобразно вида и предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност, материалния интерес и действителното съдържание на предоставената адвокатска услуга, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения. Определеното в съответствие с посочените критерии адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. е обосновано и справедливо - така, както изисква чл.36 ЗА. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,