Решение № 4140 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2017 г.

Решение № 4140 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Х. от гр. Ш., подадена чрез адв. Е. Ф., срещу решение № 2314/17.11.2016 г., постановено по адм. дело № 830/2016 г. по описа на Административен съд - В., в частта, в която е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № Р-03002714000986-091-001/18.05.2015 г., изменен с решение № 2/26.02.2016 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "/Дирекция "ОДОП"/ - В., при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 226,77 лв. /вместо установения с РА - данък в размер на 12 445,76.00 лв./ и лихви в размер на 4 775,66 лв. /вместо определените с РА - 6 441,77 лв./. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и отмяна на РА изцяло. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП излага доводи срещу КЖ в писмен отговор и моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 950,07 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-03002714000986-091-001/18.05.2015 г., изменен с решение № 2/26.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "/Дирекция "ОДОП"/ - В., при ЦУ на НАП, с който за 2009 г. са и установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 12 445,76.00 лв. и лихви в размер на 6 441,77 лева. Органът по приходите е приел, че за 2009 г. е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. След анализ на посочените обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са извършили съпоставка между изразходените и получени от Н. Х. парични средства. На база изготвения паричен поток е установено превишение на направените разходи спрямо получените от лицето доходи в размер на 124457,63 лв., съответно е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 12 445,76.00 лв. и лихви в размер на 6 441,77 лв. /съгласно решението на директора на Д "ОДОП" - В./. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване. Приел е, че жалбата е частично основателна и е отменил РА досежно допълнително определеният данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. за размера над 9 226,77 лв. /вместо установения с РА - данък в размер на 12 445,76.00 лв./ и лихви в размер над 4 775,66 лв. /вместо определените с РА - 6 441,77 лв./. За да обоснове този резултат съдът е приел, че разходната част на баланса за 2009 г. следва да бъде намалена със сумата от 30 000 лв., която сума неправилно органът по приходите е счел за внесена от РЛ на 06.07.2009 г. на каса. Заключението по ССчЕ е констатирало, че процесната сума е краткосрочен депозит, след изтичане на неговия срок, от банката е взета операция погасяване на депозит и откриване на нов на същата дата. Касае се за вътрешнобанкова операция при която сумата е била налична в банката, като е подновен депозит, без сумата да е теглена и отново внасяна. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на административния съд в отменителната му част не е предмет на настоящото касационно производство и влязло в сила. За да отхвърли жалбата в частта относно определения от съда размер на данък за 2009 г. по чл. 48 ЗДДФЛ - 9 226,77 лв. и лихва 4775,66 лв., съдът подробно е разгледал и приел за неоснователни следните възражения на Н. Х.: За нищожност на решение № 2 от 26.02.2016 г. на зам. директора на Д "ОДОП" - В.; За началния баланс към 1.01.2009 г., като според РЛ неправилно ревизиращите не са взели предвид получени суми от родителите й, в периода до 2005 г. в размер на 40 000 лв., за които не разполага с доказателства, освен подписана декларация от 2006 г. и декларация от 2014 г.; За предоставените й от свекъра парични суми в размер на 58 500 лв., за което не са съставяни разписки, предвид близките роднински отношения; За невключване на изтеглената от сметката й през 2008 г. сума от 14 909,58 лв., с аргумент, че липсват доказателства за съхранението й до 1.01.2009 г.; За оспорване на баланса на ред 6, 7, 29-32, 44, 45, 54, т.е. всички суми, посочени като вносkа в брой на kаса по банкова сметkа, като според РЛ тези суми следва да бъдат включени в баланса на половина, тъй като сумите са СИО; За това, че според РЛ от разходната част за живот следва да се изключат разходите за храна, за почивка и пътуване, за алкохол, за дрехи, обувки и луксозни стоки, като твърди, че не купуват ниkаkви хранителни продукти, оспорва перата относно разходите за живот по данни на НСИ. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Неоснователно е възражението за нищожност на решение № 2 от 26.02.2016 г. на зам. директора на Д "ОДОП" - В. Същото е издадено от Д. И. Ж. - началник отдел "Данъчно-осигурителна практика", дирекция "ОДОП" В. на основание Заповед № ЗЦУ-1310/13.10.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, същият е оправомощен при отсъствие /законоустановен отпуск, командировка и др./ на С. Х. П. - директор на Д "ОДОП" - В. да изпълнява правомощията на директор на Д "ОДОП" - В., включително и правомощията по чл. 152, ал. 2 ДОПК /л. 16 от адм. пр-ка/. В случая решението е издадено на 26.02.2016 г. от Д. Ж. поради отсъствието на титуляра Св. П., който е ползвал платен годишен отпуск от 15.02.2016 г. до 26.02.2016 г. включително, съгласно Заповед № 844 от 10.02.2016 г. на изп. директор на НАП /л. 17/. Касторът оспорва изводите на съда относно невключването в началното салдо към 01.01.2009 г. на изтеглени суми от банкови сметки общо в размер на 14 909,58 лв. Правилно съдът не е включил в приходната част на баланса посочена сума, тъй като липсват доказателства за наличието й към 01.01.2009 г. Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът не е обсъдил възражението, че на 27.05.2009 г. Н. Х. е изтеглила в брой 2000 лв. от банкова сметка на Сдружение "Дом на културата". Следва да се отбележи, че за да отмени частично РА съдът се е позовал на приложение № 4 от ССЕ, в което е отразена в приходната част сумата от 2000 лв. - изтеглена от Х. в брой /л. 210/. Включването на тази сума е довело и до намаляване на определената по чл. 122 ДОПК данъчна основа. Обосновано съдът е приел за неоснователен и доводът, че посочените на определени редове в баланса на касовата наличност суми - внесени в брой на kаса по банкова сметkа, следва да бъдат намалени на половина. Действащият от 01.10.2009 г. Семеен кодекс (СК) предвижда съществено променена регламентация на имуществените отношения между съпрузите, която се изразява в отпадането от обхвата на съпружеската имуществена общност (СИО) на паричните влогове, придобити от съпруг по време на брака, което включваше имущественият режим по отменения от посочената дата СК от 1985 г. Имуществените отношения по заварени при влизането в сила на новия СК бракове се уреждат с § 4 от преходните и заключителните му разпоредби, съгласно който правилата на този кодекс се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, т. е. режимът на СИО не са разпростира спрямо паричните влогове дори да са придобити при действието на отменения СК. В този смисъл е и решение по адм. № 9575/2015 г. на ВАС, I отделение. По тези съображения следва да бъде прието, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 712,55 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,