Решение № 790 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г.

Решение № 790 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 06.03.2009 г. по в. гр. д. № 172/08 г. на Окръжен съд Монтана е обезсилено решението на Районен съд Монтана, постановено на 08.01.2007 г. по гр. д. № 558/06 г. и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Т. М. Т., М. Т. А., Р. Г. Т., К. М. Т., В. И. С. и Р. И. Г.. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. Й. А. в качеството му на пълномощник на ищцата В. И. С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация И. И. И., Т. М. Т., Р. Г. Т., К. М. Т., Р. И. Г. и М. Т. А. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба основания по чл. 281 ГПК, приема следното: Жалбоподателката в настоящото производство, заедно с Т. М. Т., Р. Г. Т., К. М. Т., Р. И. Г. и М. Т. А. са предявили против И. И. И. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с искане да бъде установено, че описаните в исковата молба земеделски имоти, към момента на коопериране на земеделските земи, са били собственост на общите на страните наследодатели И. И. Е. и Ц. Т. В. Е. /Ц. Т. Е./. Правния си интерес са обосновали с твърдението, че същите са били заявени за възстановяване като собствени от наследодателя на ответника И. И. И., който е един от наследниците на общите наследодатели. За направи извод, че така предявеният иск е недопустим въззивният съд е приел, че след като земите не са били заявени за възстановяване от ищците по реда на чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ и не може да бъде образувано административно производство пред ОСЗГ поради това, че предвидените в чл. 11 ЗСПЗЗ срокове са изтекли, липсва правен интерес от провеждането му. Според въззивния съд това следва от тълкуването, дадено от ВКС с ТР№ 1/1997 г. на ОСГК. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Настоящият състав приема, че при разрешаване на този въпрос въззивният съд е интерпретирал неправилно постановките на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС, като им е придал смисъл, какъвто те нямат. В т. III от това тълкувателно решение е прието, че оспорването на правото на собственост чрез иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е обусловено от правен интерес, какъвто е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на собствениците по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ процесуално недопустимо. Същевременно в т. II са дадени разяснения относно съотношението на исковото производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и на административното производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ. Посочено е, че когато административното производство по чл. 14, ал. 1 -3 ГПК, образувано по молба на заинтересуваните лица по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, е висящо, то подлежи на спиране на основание чл. 182, б. "д" ГПК (отм.) до приключване на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а когато решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е влязло в сила след приключване на административното производство, и с него се установи, че собственици към релевантния минал момент са други лица, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 7 /сега ал. 7а/ ЗСПЗЗ може да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й. Следователно, допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е в зависимост от това дали ищецът е подал заявление по чл. 11, ал. 1 или е предявил иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя. Достатъчно условие е за нея е било образувано административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ, макар и по заявление от друго лице. Това е така, тъй като правото на възстановяване е относимо към всеки имот, а не към лицето, което го претендира / ТР № 2/1996 г. на ОСГК на ВС/. Законът изрично предвижда възможност при успешно провеждане на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при искане на заинтересуваните лица Общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза е издадено решението й. С оглед на изложеното като е приел, че предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, въззивният съд е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд - Монтана за произнасяне по същество на спора. Водим от гореизложеното съдът